Внимание! Всички поръчки над 50 кг са с безплатна доставка за цяла България!
Какво има вътре и защо този състав дава „плътен килим“, устойчив на изпасяване?
Видовия състав на HR 256 е комбинация от райграс (Lolium perenne), червена власатка (Festuca rubra), овча власатка (Festuca ovina), тимотейка (Phleum pratense), ливадна метлица/ливадна синя трева (Poa pratensis), бяла детелина (Trifolium repens), тръстикова власатка/висока власатка (Festuca arundinacea), полевица или колониална метлица (Agrostis capillaris), бял равнец (Achillea millefolium) и още една бобова компонента – Звездан (Lotus corniculatus, известен като птичи крак, лотус корникулатус).
Причината тази комбинация да дава „плътен килим“ (плътен чим) е, че в сместа за многогдишно пасище има повече от един вид, който по природа прави гъста тревна покривка и/или запълва празните места: Poa pratensis е „чимообразуваща“ (sod-forming) трева и е важен фуражен вид за овце и говеда; Festuca rubra също е „чимообразуваща“ и е известна с устойчивост и толеранс към сянка и по-бедни условия; а Festuca arundinacea е сравнително дълбококореняща и носи „скелета“ на тревостоя при суша и натоварване. В добавка, самият производител позиционира HR 256 като смеска с добра устойчивост на чима.
Предимствата на отделните компоненти в австрийската тревна смеска за многогдишно пасище HR 256 Schafweide 10 кг
Многогодишният райграс (Lolium perenne) е „двигателят“ за бърз старт и апетитна зелена маса. Той е доста продуктивен и хранителен, с ясни препоръки за управление чрез паша: най-добре се използва, когато тревата е достигнала около 15–20 см и се изпасва бързо до около 7–8 см, след което се оставя да се възстанови. Типичните периоди за възстановяване варират според сезона и условията. Нещо много важно за България е, че при по-високи летни температури продукцията на райграса обичайно спада поради неговата по-ниска сухоустойчивост. Това е една от причините в пасищната смеска HR 256 Schafweide 10 кг да има силно участие и на по-устойчиви власаткови видове – за „застраховка“ в горещо и сухо време.
Тръстиковата власатка (високата власатка - Festuca arundinacea) е ключов вид за стабилност при стъпкване и за по-добра поносимост на суша. Тя е дълговечна и сравнително дълбококореняща, а освен това е издръжлива и образува плътен, стабилен чим с висока понисимост към много сухи места (и има известна поносимост и към други стресове). Именно този компонент е „рамката“, която помага пасището да не „изгаря“ и да не се разпада лесно при натоварване.
Ливадната метлица (Poa pratensis) е „ремонтният майстор“ на пасището. Тя е също чимообразуваща трева и е важен фуражен вид за овце и говеда (крави, биволи, Блек Ангъс и др.), което на практика означава: помага за плътност, за запълване на празни участъци и за по-добра носимост на терена, особено когато пашата е добре разпределена.
Червената власатка (Festuca rubra) и овчата власатка (Festuca ovina) дават устойчивост „в периферията“ – там, където почвата е по-лека и по-бедна или условията са по-стресови. Festuca rubra има толеранс към по-ниска почвена плодородност и известна поносимост към сянка, а за Festuca ovina – отлична студоустойчивост и добра сухоустойчивост. Това са треви, които не гонят рекорди по зелена маса, но често „спасяват“ тревостоя в години със стрес и на места, където по-нежните видове се оттеглят.
Тимотейката (Phleum pratense) е класически вид за по-хладни и по-влажни условия и за качествено сено. Има изключително добра фуражна стойност и изразена зимоустойчивост, но и по-ниска поносимост към често обезлистване (при честа паша). Тимотейката е много зимоустойчива, но няма добра устойчивост на жега и суша в сравнение с други треви. За пашуване препоръката е да не се започва твърде рано и да не се „стърже“ прекалено ниско – например да не се пасе под около 7–8 см. Това е важен детайл за овцевъдите и говедовъдите: тимотейката държи качество, но не обича постоянен „нискострижещ“ натиск.
Полевицата (Agrostis capillaris) е типичен „долен“ вид, който запълва основата на тревостоя и реагира добре на често ниско косене или паша, като може да се разстила и да формира нисък, плътен чим. В същото време Agrostis capillaris често е по-добре адаптиран към ниска почвена плодородност и честа паша, но обикновено е с по-ниско фуражно качество спрямо високопродуктивните райграс–детелинови тревостои. В HR 256 този компонент е 2% и е по-скоро „структурен“ – за плътност и устойчивост на чима, а не за основен принос към хранителността.
Бялата детелина (Trifolium repens) е „естественият азот“ и протеин в пасището. Семената на детелината могат да фиксират азот от атмосферата и така да намалят нуждата от азотно торене. Включването на бяла детелина в тревни смески може да повиши калциевото съдържание на фуража спрямо чисто тревните посеви. Детелината реагира силно на фосфор и калий (и други елементи), т.е. „спестявате“ най-вече от азота, но не и от балансираното подхранване според почвен анализ.
Важно е стопаните да знаят, че при пашуване на бяла детелина има риск от подуване. В австрийската тревна смес за пасища многогдишни съдържанието е около 10%, така рискът обикновено се управлява по-лесно, но не изчезва магически – особено при рязък преход към много млада, сочна трева. Именно затова правилното въвеждане на животните в ново пасище (постепенно, без „гладно пускане“) е част от професионалната технология.
Бял равнец (Achillea millefolium) в малък процент е типичен „пасищен билков“ компонент. Растението често се избягва от коне и говеда, но овцете могат да го пасат (особено съцветията), има средна фуражна стойност за домашни овце и кози.
В HR 256 равнецът е добавен по-скоро за разнообразие и устойчивост на тревостоя (и като „пасищна подправка“), отколкото като масов фуражен компонент.
Обикновен Звездан (Lotus corniculatus, птичи крак, лотус корникулатус) е компонент, който производителят включва в списъка на сместа. Това е особено ценна бобова култура за пасища, защото има доказано „не-подуващо“ действие в сравнение с част от детелините, заради съдържание на кондензирани танини. Растението прави пашата доста по-вкусна за животните, има дълбоко вкореняване, висока сухоустойчивост и способност за самозасяване.
Как се държи HR 256 в климата на България – планини, Еленския Балкан и сухите места около Сандански и Петрич
Климатът в България е силно разнообразен – заради съчетанието на континентално и средиземноморско влияние и разнообразен релеф. Това е важно, защото пасищната смеска „не е еднаква“ на 300 м и на 1300 м надморска височина, както и при различен режим на валежите.
В планинските райони (например Рила, Пирин, Родопи и високите части на Стара планина) по-хладното лято и по-високите валежи обикновено са по-благоприятни за видове като тимотейка и ливадна метлица, които ценят по-умерени условия и дават отличен фураж при правилно управление. За ориентация: в територии със среднопланински климат, като части от Национален парк Централен Балкан, се посочват средногодишни валежи около 830–950 мм и средни годишни температури приблизително 4,5–7°C (в зоната 1000–1500 м). При такива условия HR 256 може да се развие много плътно, стига да се избягват участъци със задържане на вода (особено в затворени котловини и по тежки почви).
В сухите и горещи места около Сандански и Петрич картината е различна. Югозападните долини по протежение на реките Струма и Места са известни със силно средиземноморско влияние, а научни анализи за агроклимата в България посочват именно „Петрич–Сандански“ като регион с неблагоприятни промени в изпарителните условия (което на практика означава по-висок „сушилен натиск“ върху растенията). Допълнително, дори в публични метеорологични обзори се отбелязват много дълги горещи вълни точно в районите на Петрич и Сандански в последни години.
Именно тук се вижда смисълът на вашата рецептура и на типовия подход на HR 256: високият дял на тръстикова/висока власатка и присъствието на овча/фина власатка и равнец са комбинация, която дава по-добра устойчивост на засушаване и по-стабилна тревна покривка в сравнение със смески, доминирани само от райграс. Практическият съвет за тези райони е не да „търсите чудо без вода“, а да планирате сеитбата така, че поникването да попадне в период с по-сигурна почвена влага (обикновено след първите есенни дъждове) и да пазите младия тревостой от ранно преизпасване, защото тогава се решава дали ще имате чим за години напред или „кръпки“. В тези райони може да използвате и сухоустойчива пасищна смеска тревна Hesa Панония.
В райони като Еленския Балкан (преходни и планинско-предпланински условия) често има комбинация от по-хладни нощи, повече влага и периоди на силни валежи, което може да даде прекрасни пасища, но и да създаде риск от утъпкване при паша „на мокро“. Указанието на производителя да се избягва задържане на вода е особено релевантно за места, където теренът и почвата „държат“ влагата. Тук HR 256 може да се представи много добре, ако пашата се управлява така, че животните да не стоят дълго време на една и съща мокра площ.
Видов състав на смеската за изграждане на пасища
Многогодишен английски райграс - Lolium perenne 5%
Многогодишен английски райграс - Lolium perenne 15%
Червена власатка - Festuca rubra rubra – 10%
Овча власатка – Festuca ovina – 10%
Тимотейка - Phleum pratense – 8%
Ливадна метлица - Poa pratensis – 6%
Ливадна метлица - Poa pratensis – 6%
Бял равнец - Achillea Millefolium – 1%
Полевица- Agrostis capillaris – 2%
Тръстиковата власатка - Festuca arundinacea – 27%
Бяла детелина - Trifolium repens – 10%
Разфасовка – 10 кг (за затревяване на 3,3 дка)
Забележка: На всяка опаковка има залепен стикер със срок на годност.
