Есенно торене на туи и иглолистни: кога, с какво и колко

Есенното торене на иглолистните не е за растеж, а за зимата: от последните дни на август до края на септември туите, боровете и смърчовете имат нужда от фосфор и калий, а азотът трябва да спре. Растение, нахранено правилно наесен, влиза в студа със зрели, вдървени клонки, с наситен цвят и с корени, които са използвали топлата почва до последния ден. Туя, получила азот през септември, може да пусне нежен прираст точно преди първите слани — и пролетта го посреща с покафенели върхове.

В тази статия ще намерите какво точно се случва в иглолистните през есента, кой тор да изберете, как да изчислите дозата за единично дърво, за жив плет и за саксия, и годишна схема на торене, за да не пропуснете нищо до следващата есен.

Какво се случва в иглолистните през есента

Когато денят се скъсява и нощите застудяват, иглолистните спират надземния растеж и пренасочват енергията си към три задачи:

• Вдървяване на тазгодишния прираст. Меките зелени връхчета, израснали през пролетта и лятото, трябва да узреят — стените на клетките им се удебеляват и стават устойчиви на студ. Незрелият прираст измръзва при ранни слани и силни студове.
• Натрупване на резерви. Захари и минерали се трупат в клетъчния сок. Колкото по-концентриран е той, толкова по-ниска е температурата, при която замръзва.
• Растеж на корените. Докато почвата е топла, корените продължават да растат и през октомври, и в началото на ноември. Това е най-подходящото време растението да усвои хранителни вещества, които ще използва напролет.

Есенният тор подпомага точно тези процеси. Затова той е различен от пролетния — не съдържа азот, а е богат на калий и фосфор.

Ролята на всеки елемент

Защо азотът наесен вреди

Азотът е двигателят на растежа. Даден през пролетта, той осигурява гъст прираст и наситен цвят. Даден след средата на август, той кара растението да пусне нови меки връхчета в момент, когато трябва да узрява. Тези връхчета не успяват да се вдървят преди студа и измръзват. Освен че губите прираста, раните от измръзването са вход за гъбични заболявания.

Затова от средата на август нататък не използвайте универсални торове, торове за трева, оборски тор и пролетни торове за иглолистни — всички те съдържат азот. Изключение са специализираните есенни торове, при които азотът е нула или минимален.

Кой тор да изберете

Есенният тор за иглолистни е гранулиран PK тор без азот, създаден точно за тази задача. Съставът му:

Калият е във формата на сулфат, а не на хлорид — това е важно, защото иглолистните са чувствителни към хлориди. Препоръчителната норма е 30–50 гр. на квадратен метър, а 1 кг стига за около 33 м². Срокът е от края на август до края на септември.

Сравнение с торовете, които се използват през другите сезони:

Колко тор: изчисление за дърво, жив плет и саксия

Нормата на есенния тор се дава на квадратен метър, а не на растение. Причината е проста: корените на иглолистните се разпростират поне колкото короната, а често и по-далеч. Торът трябва да стигне до тях, а не да лежи в купчинка до ствола.

Единично растение. Измерете диаметъра на короната в най-широката ѝ част. Площта на кръга под нея е 3,14 × радиуса на квадрат. Готови стойности при норма 30–50 гр./м²:

Жив плет. Умножете дължината по ширината на ивицата с корени — обикновено около 1 м. Жив плет от 10 м е 10 м² и изисква 300–500 гр. тор; 25 м са 750 гр. – 1,25 кг. Опаковка от 1 кг стига за около 33 м² — тоест за жив плет до 33 м с ширина 1 м при долната граница на нормата.

Саксия. Площта на кръгла саксия с диаметър 40 см е около 0,13 м² — това са 4–6 гр. тор. Използвайте долната граница: в ограничения обем на саксията концентрацията на соли се покачва бързо.

Практичен съвет: претеглете веднъж нужната доза на кухненска везна и отбележете нивото в пластмасова чаша. После мерете с чашата. „На око“ хората почти винаги слагат повече, особено при малките растения.

Как да торите: 6 стъпки

1. Проверете влагата. Ако почвата е суха на 10 см, полейте обилно ден преди торенето. Гранулите върху суха почва могат да изгорят корените.
2. Отмерете дозата според площта, а не на око.
3. Разпръснете равномерно върху цялата площ под короната. Оставете 10–15 см около ствола без тор — там почти няма смукателни корени.
4. Смесете с горния слой почва с малко гребло, на дълбочина 2–3 см. Внимавайте: корените на туите и смърчовете са плитки.
5. Полейте веднага — около 10 литра на квадратен метър. Водата разтваря гранулите и ги отнася до корените.
6. Върнете мулча — слой от 5–7 см кора пази влагата и забавя замръзването на почвата.

Особени случаи

Растения, засадени през пролетта. Торете с долната граница — 30 гр./м². Корените им още не са се разпрострели, затова разпръснете тора в кръг, който излиза около 30 см извън бучката.

Растения, засадени тази есен. Ако сте засадили през септември или октомври, разпръснете тора върху почвата след засаждането, а не в дупката до корените — в пряк контакт гранулите могат да изгорят младите корени. Долната граница на нормата е достатъчна.

Високи стари дървета. При борове и смърчове над 5 м корените излизат извън короната. Разпръснете тора в кръг, който е с половин метър по-широк от короната. Не копайте дълбоко около ствола — само разрохкайте повърхностно.

Иглолистни в саксии и сандъци. Освен торенето, през зимата саксиите имат нужда от защита на корените — обвийте ги със зебло или поставете в по-голям съд с изолация. В саксия корените замръзват много по-бързо, отколкото в градината.

Иглолистни на бедна песъчлива почва. Там хранителните вещества се измиват по-бързо. Есенното торене е задължително всяка година, а през пролетта и лятото е по-добре да давате по-малки дози по-често, отколкото една голяма.

Разлики между видовете иглолистни

Принципът на есенното торене е един и същ, но нуждите на отделните видове се различават. Ето как да коригирате дозата:

Ако в една леха имате различни видове, използвайте средна доза от 40 гр./м² за цялата площ. Разликата в нуждите им е по-малка от грешката при торене „на око“.

Кога е нужен и магнезий

Ако по-старата листна маса на туите е бледожълта, а растежът — слаб, вероятно има недостиг на магнезий. Есенният тор съдържа 4% магнезиев оксид, което стига за поддържане, но не и за коригиране на ясно изразен недостиг. За това служи отделен тор с магнезий срещу пожълтяването на иглолистните — гранули с 15% MgO и 28% SO₃. Прилага се на курс от 3–4 торения през 2 седмици в периода март–ноември.

Ако използвате и двата тора наесен, не ги слагайте в един и същи ден — разделете ги поне с 2 седмици, за да не натоварите корените с много соли наведнъж. Преди курса с магнезий проверете дали пожълтяването не е от друга причина — подробна таблица за диагноза има в статията защо туята пожълтява и покафенява.

Годишна схема на торене на иглолистните

Течният тор 6-4-5 е удобен за малки растения, за саксии и за листно подхранване. Разрежда се според указанията на етикета, а 500 мл стигат за около 200 литра работен разтвор. Количеството разтвор зависи от височината: 0,5–1 литър при височина до половин метър, до 2 литра, ако растението е до метър, и по 1 литър повече за всеки следващ метър. По етикета сезонът му е от март до края на август; преди есенното торене е разумно последното подхранване с него да е до средата на август.

Есенното поливане е част от торенето

Торът действа само в разтвор. Ако есента е суха, гранулите остават неразтворени в сухата почва и хранителните вещества не стигат до корените. Освен това иглолистните не спират да изпаряват вода през зимата — люспите и иглите им остават на растението. Затова след торенето продължете да поливате до замръзването на почвата: 10–20 литра на растение (или на линеен метър жив плет) на всеки 7–10 дни, ако не вали. Последното обилно поливане е непосредствено преди трайните студове.

Как да познаете, че торенето е дало резултат

Ефектът от есенното торене не се вижда веднага — той се вижда напролет. Ето признаците, че растението е презимувало добре:

• Цветът след зимата е наситен. Лек бронзов оттенък през студените месеци е нормален за някои сортове туя, но през април зеленото трябва да се върне.
• Връхчетата не са покафенели. Миналогодишният прираст е зрял и е понесъл студа без щети.
• Новият прираст тръгва равномерно по цялото растение, а не само отгоре. Ориентир за туя Смарагд са 10–20 см годишно, за Брабант — 30–40 см.
• Южната страна е здрава. Липсата на зимно изгаряне е знак, че растението е влязло в зимата с достатъчно вода.

Ако напролет има покафенели връхчета, първо ги огледайте срещу светлината: кухите са от миниращ молец, а покафеняването по южната страна е зимно изгаряне. Ако е засегнат само миналогодишният прираст, вероятната причина е студ върху незрял прираст — често след азот, даден твърде късно предишното лято.

Съхранение на остатъка от тора

Гранулираните торове привличат влага. Отворена опаковка, оставена в мазе или под навес, за една зима се превръща в твърда буца. Затворете плика плътно, сложете го в кофа с капак и го дръжте на сухо и хладно място, до което децата и животните нямат достъп. При работа с гранулите носете ръкавици, а след торенето си измийте ръцете.

Въпроси и отговори

Пропуснах септември. Мога ли да торя през октомври? Срокът за есенния тор е до края на септември. Ако сте го пропуснали, по-полезно е да изчакате пролетта и да започнете с половин доза през март.

Трябва ли да торя всяка есен? Живите плетове, растенията на бедна почва и туите в саксии — да, всяка година. Стари, добре вкоренени дървета на плодородна почва, с наситен цвят и нормален прираст, могат да се торят и през година.

Мога ли да използвам тор за трева? Не. Торовете за трева съдържат азот, а някои и хербициди против плевели. Есенните торове за трева също имат азот, макар и по-малко.

А оборски тор или компост? Пресен оборски тор — не: съдържа много азот и може да изгори корените. Добре угнил компост е подходящ като мулч на тънък слой от 2–3 см — подобрява почвата, без да стимулира растеж.

Туите ми са в тревна площ. Как да ги торя? Тревата и туите се конкурират за вода и храна в един и същи плитък слой почва. Оставете около всяко растение кръг без трева с радиус 30–50 см и го покрийте с мулч. Есенния тор за иглолистни слагайте в този кръг, а тревата торете отделно със собствения ѝ тор — така иглолистните не получават азот наесен.

Има ли смисъл от листно торене наесен? Не. При ниски температури листната маса поема малко хранителни вещества, а течният тор е предвиден за периода март – август. Наесен работата се върши от корените — затова торът се слага в почвата и се полива.

Трябва ли тор, ако туите са засадени преди месец? Да, ако сте в срока (края на август – септември) — само с долната граница и разпръснат върху почвата, не в дупката.

Чести грешки

1. Пролетен тор през септември. Нов мек прираст, който измръзва през зимата.
2. Тор на купчинка до ствола. Изгорени корени на едно място и гладни корени навсякъде другаде.
3. Торене на суха почва без поливане. Гранулите не се разтварят, а солите изгарят корените.
4. Двойна доза „за по-сигурно“. Покафенели върхове 1–2 седмици по-късно.
5. Тор и магнезий в един ден. Прекалено много соли наведнъж около корените.
6. Последно поливане през септември. Растенията влизат в зимата сухи и южната страна изгаря.

Пролетните, есенните и специализираните торове за иглолистни храсти и дървета са в категорията торове за декоративни растения.