Отглеждане на малини в двора – засаждане, разстояния и грижи

Малините са любима плодова култура на много български градинари – вкусни и полезни плодове, които лесно се вписват както в градината на двора, така и в по-голямо стопанство. За да успеят обаче и начинаещите градинари, е важно да познават особеностите на климата и почвата в България. В следващото ръководство стъпка по стъпка ще разгледаме всичко от подготовката на мястото до подмладяването на насажденията. Статиите е написана на достъпен език, без излишно усложнения, и съдържа полезни съвети за всеки етап от отглеждането на малини.

Избор на място и подготовка на почвата

Изложение и климат: Малините предпочитат слънчеви, но не преизпечени места. В България най-добре растат в по-прохладните планински райони / поради по-блажния климат/ или на място, което получават пълно слънце поне 6-8 часа на ден. Задължително условие за да се развиват и плододават в по-ниските райони на България - низини, равнини и др. е да им се осигури вода през горещите месеци.

Почва: Малините обичат богати, плодородни почви с добра структура и дренаж. Идеалната почва е рохкава, глинесто-песъчлива или глинесто-хумусна. При наситени черноземни и поливни зони малините се развиват добре, но за максимални резултати често е по-добре леко хълмисто място с повече влага (например полупланински район). Ако мястото ви е с тежка (глинеста) почва, преди засаждането добавете много угнил оборски тор или компост и разрохкайте на дълбочина около 30 см, за да подобрите оттичането на водата и въздушния режим. Никога не насаждайте малини в места, където задържа вода или има периодично преовлажняване, тъй като това причинява гъбични болести по корените.

Подготовка на площадката: Отстранете всички плевели, особено житни треви и други силни конкуренти, и работете почвата дълбоко с мотика или плуг още на есен. Това ще разруши плевелните корени и ще обогати почвата с кислород. Есенното окопаване с добре угнил оборски тор (около 5-6 кофи тор на 10–12 кв.м) и малко фосфорни торове (например костно брашно) ще даде добри условия на малините да се развият. Изравнете терена и маркирайте редовете, като помислете за разстоянията между растенията – за двор 70–80 см между растения и 1,5–2 м между редовете е напълно достатъчно, а при по-големи лозя или ферми разстоянието може да е 80–100 см между растения и 2–2,5 м между редове, за да може да минава техника.

Избор на сортове и посадъчен материал

Летни и есенни сортове: Преди да изберете посадъчен материал, решете дали искате летни (класически) малини или есенни (ремонтантни) сортове. Летните малини плододават през втората година от развитие – цъфтят през пролетта на второто си лято и дават плод през юли-август. След това изсъхват. Есенните (ремонтантни) сортове дават реколта през първата есен (септември-октомври) по издънките, които са израснали същата година. Те могат да плододават и през следващата година, ако решите да не режете всичко напролет.

Предимства на всеки тип: Летните малини ви дават плодове по-рано през лятото и след това нови издънки за следващата година, но изискват сезонна резитба (след присхиване на реколтата). Есенните ви позволяват еднократна обилна реколта късно лято-есен и след това повечето им клонки могат да се подрежат изцяло. Като начинаещ обикновено се препоръчва да започнете с летни сортове (по-добре познати и утвърдени в България), а ако искате по-лесна поддръжка – от есенните сортове.

Избор на сорт: Българските климатични условия позволяват отглеждане на много сортове малини. Добре е да се поинтересувате в местен разсадник или градински форум кои сортове са се представили добре във вашия регион. Някои популярни летни сортове са “Полка”, “Феномен”, “Юношеска” ,“Шампунер” и др., а есенни са например “Ювента”, “Брайтън”, “ Полана”, “Херитидж” , “Лимберг” и др.. Сигурно е обаче, че по-важно от името на сорта е да получите здрав посадъчен материал.

Закупуване на растения: Купувайте млади малинови растения от утвърдени разсадници или местни градинари, които предлагат качество. Най-добре е да вземете двугодишни малини с добре развита коренова система и няколко дебели, здрави издънки. Избягвайте разсад с повредени или изгнили корени, с много слаби издънки или изсушени върхове. Двегодишното растение ще ви даде плод още на втората година, докато едногодишни издънки (от коренови издънки) може да трябват още една година за утвърждаване.

Размножаване: Ако искате сами да размножавате малините, може да вземете коренови издънки или да направите отделни издънки от майчиното растение през есента или рано на пролет. Кореновите издънки (наричани “отводи” или “приставки”) се изкопават внимателно с част от кореновата система и се пресаждат на ново място. Така получавате идентични копия на родителското растение.

Засаждане на малините

Кога да засадите: Можете да садите малини рано напролет (март–април) или през есента (септември–октомври) преди първите студове. Пролетното засаждане е по-сигурно при риск от късни пролетни слани, докато есенното дава време на корените да се утвърдят преди зимата. Ако избирате есен, направете го поне месец преди силни студове, за да могат растенията да се вкоренят. Ваканционните наричат есента най-добрият период, но при риск от много студени зими пролетта е по-безопасна.

Подготовка на разсада: Преди засаждането скъсете корените на малината с около 1/3 – това стимулира новото разрастване на кореновата система. Ако младите растения имат силни дълги корени, изрежете върха им леко, за да не се преплитат в дупката.

Начин на засаждане: Изкопайте дупка достатъчно широка и дълбока, за да побере корените на растението, без да се огъват. Поставете растението така, че кореновата шийка (местото където корените преминават в стеблото) да е на същото ниво или 2–3 см под нивото, на което е било в разсадника (да не е прекалено дълбоко). Разнесете корените настрани, изправете ги, покрийте с почва и добре притъпчете, за да няма въздушни джобове около корена. След засаждането полейте всяко растение обилно с 3–4 литра вода – това ще натъпче почвата и ще започне процеса на прихващане.

Разстояния и редове: В домашна градина (за ръчна обработка) най-често се оставя около 0,7–1 м между растенията в реда и 1,5–2 м между редовете. За по-големи насаждения, където се използва техника, разстоянията са по-широки: 0,8–1 м между растенията и 2–2,5 м между редовете. Стриктното спазване на тези разстояния осигурява достатъчно място за развитие на корените, проветрение на растенията и удобен достъп при беритба и поддръжка.

Подпорни конструкции (колове и телове): Високите леторасти на малините може да се притеглят или държат с колчета и телена конструкция. В много градини се поставят дървени колчета през няколко растения, разтягат се телове на около 50–70 см височина и малините се връзват или припъхват по тях. Това ги предпазва от поваляне при силен вятър или тежък сняг и улеснява резитбата и беритбата.

Грижи и поддръжка през сезона

Поливане: Малините се нуждаят от редовна влага, особено през топлите и сухи месеци. В българските летни условия поливането често се извършва веднъж или два пъти седмично, в зависимост от температурата и почвената влага. Добра практика е да поливате дълбоко, а не всеки ден по малко: това стимулира дълбоко кореново развитие. Например, във вечерни часове може да подадете по 15–20 литра на растение, вместо по 2 л всеки ден. Ако разполагате с капково напояване, ползвайте го – то е ефективно и икономично (пестим вода и подаваме редовно). Винаги поливайте сутрин или вечер, за да избегнете бързото изпаряване по обяд и да намалите стреса на растенията. След поливане разрохквайте лека около растенията, за да се пропуска въздух и да не се образува твърда кора.

Торене и подхранване: Редовното торене е важно за здрав растеж и добър плод. В домашни условия може да прилагате както органични, така и минерални торове. Избора на гранулирания тор, който се разпределя около корена на растението е добър вариант заради бавното освобождаване – около 2 до 3 месеца и доброто подхранване. Друг вариант е листното торене на растението, което е по-бързо и икономично през две, три седмици и може да се комбинира с препарати за растителна за щита.

Наесен след прибиране на плодовете: Добавете около 3–4 кофи добре угнил оборски тор или компост на 10 кв.м, разпръснете го по между редовете и леко го вкарате в почвата. Това ще осигури хранителен запас за следващата година.

Пролетно подхранване: При появата на първите листа в началото на пролетта можете да внесете азотен тор, за да се стимулира растежът на издънките. Най-често се използва амониева селитра (около 50–60 г на кв.м), но ако предпочитате органично подхранване, разтворете компост в кофа вода за поливане на всеки храст.

Фосфор и калий: За по-добро цъфтене и качествени плодове внасяйте фосфорни и калиеви торове преди и след цъфтежа (например калиева сол, мастърбленд – комбиниран тор и др. според указанията на опаковката). Калият е особено важен за получаване на здрави, сочни плодове и за по-добра зимна издръжливост.

Мулчиране: След засаждането и всяка пролет слагайте мулч около малините – слой от торф, слама, суха листовка или дървесна кора с дебелина 5–10 см. Мулчът задържа влагата, регулира температурата в кореновата зона и предпазва от плевели. Дори през лятото добър мулч намалява нуждата от чест поливане. Не забравяйте поне веднъж годишно (преди пролетта) да подменяте мулча, ако е изгнил или изхабен, като добавяте нов.

Плевене и окопаване: Дръжте мястото около малините чисто от плевели. Особено важни са плевели като глухарче, репей и житни треви, които бързо конкурират с малината за вода и хранителни вещества. В междуредието може да засеете тревна смеска, която да се коси редовно, или да покриете с черен агротекстил. Около всеки храст плевете на ръка и окопавайте на малка дълбочина (10–15 см) няколко пъти през сезона, за да разрохкате почвата и да разрушите плевелни корени.

Подпорна система: Ако не сте изградили конструкция, поне окосавайте и почиствате подхраненията и междуредието, за да не се навлизат мишки или гризачи. Грижете се също така младите издънки да растат прави – при нужда ги привързвайте внимателно към подпори, за да не се наклонят.

Отстраняване на избледнели или повредени издънки: След силен дъжд или вятър проверявайте храстите за счупени леторасти. Подрежете поломени или болни клони и ги унищожете, за да намалите риска от разпространение на болести. Така ще помогнете на растението да насочи ресурсите си в здравите части.

Резитба на малините

За летни сортове: След като беритбата приключи през лятото (обикновено август), веднага изрежете насечено старите двегодишни стъбла, които са дали плод и изсъхнали. Оставете само здравите млади издънки (извили се през пролетта) – най-често около 6–10 на растение, най-силните. Изрязването става близо до земната повърхност, така че новите издънки наесен и напролет да имат свободно място да растат. Това е стандартната ежегодна резитба за класическия начин на отглеждане: всички засвоили плод клонки се нарязват и се изнасят от градината, а останалите изграждат основата за следващата година.

За есенни (ремонтантни) сортове: След като берете плод през есента, имате две възможности:

Цялостно подрязване (двойно плододаване): Изрежете всичко до земята. Така си осигурявате една голяма реколта през есента и оставяте да израснат нови леторасти, които ще плододават отново същата есен. Тази техника се използва, когато искате един добив през сезона (доста отново в края на лятото).

Подрязване на част: Ако искате да получите и лятна реколта (по-малка) от второгодишни клонки и същевременно голяма есенна, режете всичко от майчиното поколение, но оставете няколко силни клончета от първото лято. Например, изрежете 70–80% от летораслите до основата (оставайте 4–5 нови) и с тях си осигурявате допълнителен цъфтеж през следващото лято. Това обаче усложнява резитбата и е подходящо само ако внимателно искате двоен добив.

Оформяне и подмладяване: В първите две-три години малините изглеждат сгъстоени, затова след второто плододаване (или два сезона) започнете постепенно да изтънявате. Например, след 3-ата година може ежегодно да премахвате най-слабите 2–3 издънки от основата на всеки храст, оставяйки само най-жизнените. Така давате място на новите коренови издънки да поникнат силни и поддържате оптимално количество стъбла в насаждението.

Болести и вредители

Малините обикновено са сравнително устойчиви, но в българските условия могат да имат проблеми с някои болести и неприятели. Ето най-честите:

Сива плесен (ботритис): Това е гъбично заболяване, което засяга плодовете и може да ги обхване във влажно време. Плодовете се покриват със сив налеп и загниват. За предотвратяване на сивата плесен: осигурете добро проветрение между растенията, избягвайте поливане през деня (особено следобедни поливки), а ако забележите загнили плодчета, ги отстранете веднага от храста. Подрязвайте клончетата, които са прилегнали към земята, тъй като там се задържа най-много влага. В домашна градина можете да използвате биологични фунгициди по схема или народни средства (разтвор на сода или черен калиум по листата), но най-важната мярка е чистота и превенция.

Антракноза (листи петна): При това гъбично заболяване по клоните и листата се появяват тъмнокафяви петна, а листата може да пожълтеят преждевременно. За борба почиствайте падналите листа и стъбла всяка есен (съберете и изгорете листата и клонките), за да не оставят спори в почвата. Можете да напръскате със системен фунгицид през пролетта и преди цъфтеж, ако има история на заболяването на мястото.

Малинова въшка: Това е малка зелена листна въшка, която се намира по горната страна на младите листа. Тя смуче сок и може да пренася вируси. При силно нападение листата се деформират, усукват се и леторастите отслабват. Превантивно задържайте редовно популацията, като напръскате растенията със силна струя вода (да изплакнете въшките) или с препарат на основа сапун/мастила за битова употреба. Ако нападението е голямо, може да се използва подходящ инсектицид срещу листни въшки на биологична основа. Отбягвайте химикали по време на цъфтеж.

Малинова (или обикновена малинова) дървеница: Ларвите на този малък бръмбар живеят в плодовете на малината. Забелязват се като „цвърчащи“ гъсеници вътре в зреещите плодчета – те правят малини с изядено място и червени точки. Борбата с тях започва още през пролетта, като се наблюдават появили се дребни бръмбари и се събират ръчно (или се пръска с подходящ препарат за насекоми точно преди цъфтежа, ако е силно нападение). За щита на плодовете може да използвате и пръскане с препарати на базата на нематоди или натурални защитни средства след цъфтеж.

Охлюви и слизняци: В по-влажни градини тези неприятели могат да изгризят млади листа и плодове. За предпазване сложете бариери около редовете (например диатомитна пръст) или събирайте охлювите ръчно. Мулчирането с дървени стърготини намалява проблема, защото те не обичат сухи дървесни материали.

Птици: Силно зреещите малини привличат птици (волови очи, гугутки и др.). Ако проблемът е сериозен, поставете мрежа (тънка градинска мрежа или марля) над насаждението по време на масовата реколта.

Вирусни и други: Малките градинари често не могат да направят нищо срещу вирусни болести – предотвратяването става чрез закупуване на сертифициран разсад и унищожаване на заразени растения. Също така внимавайте да не пренасяте зараза с пръсти или градински инструменти от старите към новите растения.

Прибиране на реколтата

Кога се бере: Летните малини узряват обикновено в периода юли–август. Най-хубавото време за брането е рано сутрин, когато плодовете са най-прохладни и неовлажнени от дневната жега. Берачите бракуват само напълно зрели и розово-червени или червени, лесно отделящи се плодчета (внимателно, за да не стреснете растенията). Ремонтантните есенни сортове се берат от средата на септември до октомври – те могат да се берат и през седмицата, ако е топло и влажно, защото узряват сравнително бързо.

Техника на беритба: Използвайте кутии или кошници за събиране, така че да не трошите плодовете. Ръцете могат да се потопят в леден разтвор (10 минути в студена вода), за да се разпари коженото мащабче, което задържа малините върху ръцете. Брайте внимателно, без да мачкате плодовете, и не позволявайте плодовете да увиснат на земята.

Съхранение и употреба: Свежите малини са крехки – държете ги не повече от ден-два в хладилник (до 4°C) в нисък пласт. За по-дълго съхранение замразете плодовете веднага след беритба или приготвяйте конфитюри и сокове. Доброто качество на малините се отразява и на добивите: пресните плодове могат да се запазят на студено до 5-7 дни, а в замразен вид – до една година, без голяма загуба на витамините.

Подмладяване на насажденията

Постепенно подмладяване: Малиновите насаждения запазват продуктивността си около 8–10 години, след което добивът започва да спада. За да не се налага да изкорените всичко наведнъж, може да приложите ежегодно подмладяване по малко. През есента или зимата нарежете 5–10 от най-старите, изтощени клонки в основата на всеки храст, а на тяхно място оставете младите малинки да пораснат. След няколко години по този начин постепенно ще обновите целия храст, без да спрете изцяло продукцията.

Напълно подмладяване: Ако виждате, че храстите са много стари (реколтата е силно намалена) или са пренаселени, може да се наложи напълно подмладяване. Това става като се изкорени стар храст и се оставят само 4–5 най-силни летораста или издънки на новосъздадения храст; останалата част от коренището се покрива или изважда. След подмладяването на следващата година ще имате млади силни растения с по-добра реколта. Ако насаждението е много голямо, можете да планирате напълно подмладяване по участъци (напр. по 1/4 от реда годишно).

Подрязване на кореновите издънки: През втората година от живота на всяко растение поизчиствайте старите корени. Повечето нови храсти се появяват около майчиното растение – те имат нужда от пространство. При голямо струпване може да копаете новите коренови издънки и да ги пресаждате там, където искате да подмладите растения. Това е начин да размножите без да купувате разсад и да освежите насаждението.

Полезни съвети за начинаещия градинар

Записвайте наблюденията си. Водете си бележки за това коя година сте засаждали, какви торове сте дали и какво е било развитието. Това ще ви помогне да подобрите грижите всяка следваща година и да коригирате грешките.

Не преполивайте. Избягвайте блатисти участъци и не преполивайте малините – прекалено влажен терен води до гниене на корените и ниски добиви.

Проверявайте млади растения. При първите няколко месеца след засаждането грижливо поливайте новоизсади малините – младите корени трябва да се вкоренят добре. Нехранените или недопояни растения растат бавно и лесно загиват.

Осигурете въздушен обмен. Мечтаната идеална малинова леха не трябва да е много плътна. При всички резитби се стремете да държите растенията редове през редове – това позволява слънцето да проникне и държи болестите далеч.

Следете реколтата. Актуализирайте плана си според размера на реколтата. Ако имате много малини, обмислете консервиране или замразяване. Ако имате само малко, споделете с роднини или съседи, за да не заврат в почвата.

При правилни грижи и търпение малините ще ви възнаградят със сладка реколта всяка година. Надяваме се това ръководство да ви помогне успешно да се грижите за малините си – не забравяйте, че опитът идва с практиката, а дори и първите ви малини ще бъдат незабравими!