Направи си сам компостер от варел

Компостирането е лесен и екологичен начин да превърнем кухненските и градинските отпадъци в богат на хранителни вещества тор за растенията. С малко усилие и подходящо съоръжение можете да намалите битовите отпадъци, да подобрите почвата в градината и да подхраните зеленчуците и цветята си изцяло със собствения си компост. В тази статия ще разгледаме подробно как сами да си направите компостер от пластмасов или метален варел – проект, подходящ както за начинаещи, така и за по-опитни градинари в България. Ще опишем стъпка по стъпка изработката на такъв компостер, как да го стабилизирате и поддържате, както и какви отпадъци е добре да използвате за успешното компостиране.

Защо да имате компостер в двора

Преди да пристъпим към изграждането на компостера, нека си припомним ползите от компостирането. Компостът е наричан „черно злато“ заради богатото си съдържание на хранителни вещества и микроорганизми, които подобряват структурата на почвата. Добавянето на компост в градината подобрява водозадържането на почвата, повишава нейната порьозност и осигурява естествен тор, който помага на растенията да растат здрави и устойчиви. Компостирането намалява количеството органични отпадъци, които в противен случай биха отишли на сметището, и така правим нещо полезно за околната среда. Освен това при компостирането се отделят по-малко вредни газове (като метан), отколкото при изгарянето или зариването на отпадъци.

Колкото и просто да звучи, компостирането изисква няколко условия – разнообразни материали, въздух и влага. С добре проектиран компостер от варел процесът протича по-лесно. Той задържа топлина (която ускорява разграждането), предпазва съдържанието от разширяване на дъждовната вода и не допуска прекалено много валежи, които биха “заглушили” процеса. С помощта на компостер лесно ще поддържате правилно ниво на влажност и ще предотвратите достъпа на животни. Затова си струва да отделите малко време и усилия за направата на компостер – резултатът е екологичен и безплатен тор за вашата градина!

Избор на съд: пластмасов или метален варел

Първата стъпка е да намерите подходящ варел (бидон) за компостера. Често използвани са стари пластмасови варели от 200 л (55 галона), например от съхранение на храна, вода или химикали, които се мият добре след употреба. Пластмасовите са леки, не ръждясват и обикновено са с капак, което улеснява монтажа. Металните варели (около 200–220 л обикновено) могат да се използват също, но ако е метален, уверете се, че е почистен добре (най-добре с храна или напитка в миналото) и не е ръждясал. За предпочитане е да нанесете боя или друг защитен слой по стените, за да се предпазят стените му от корозия. Това ще предпази металния варел при контакт с компостната влага и дъжда.

Важно: Избягвайте варели, които са съдържали силно токсични химикали (напр. разтворители, силни киселини и т.н.), дори и да са измити. Най-безопасни са съдове, които са държали хранителни продукти, пчелен мед, оцет или вода. Ако намерите такъв барел, почистете го обилно с вода и препарат и оставете да изсъхне.

Освен размера (200 л е стандарт), има и по-малки или по-големи варианти – според обема на отпадъци, които генерирате. Ако двора или терасата ви е малка, може да използвате и по-малък варел (около 100 л). Ако сте фермер или имате много отпадъци, има и големи компостери над 300 л (дори 1000 л), но за домашна употреба 200–300 л е удобен размер. Ползвайте опит – леко надценете колко отпадъци произвеждате на месец, за да не се препълва твърде бързо.

Подготовка на варела: почистване и пробиване на отвори

След като изберете варела, трябва да го подготвите за компостиране. На първо място – почистете го добре. Измийте вътрешността с вода и, ако е пластмасов, добавете разтвор от вода с малко препарат за съдове. Изплакнете старателно и оставете варела да изсъхне напълно.

Следва пробиването на отвори за аерация. Компостът е аеробен процес – нуждаем се от въздух, за да поддържаме дейността на микроорганизмите. С помощта на електрическа бормашина (дрелка) направете отвори с диаметър около 1–1.5 см (10–15 мм). Можете да поставите варела хоризонтално върху дървени подпори или да го закрепите стабилно, за да не се върти при пробиване. Ако варелът е вертикален, може да го наклоните и пробивате външната стена.

Странични стени: Пробийте редица отвори равномерно по страничните стени. Например, направете по 4–6 дупки във всеки “кръг” около варела, на всеки 10–15 см височина. Повторете това в няколко реда по височина (например на всеки 15-20 см). Общо над 30–40 дупки по стените осигуряват добра циркулация на въздуха. Разпределете ги равномерно, включително и под капака (ако капакът няма вентилация, правете редовно отвори близо до горната част).

Дъното: Направете и няколко по-големи отвора в долната част на варела (5-10 броя, около 2-3 см диаметър). Те ще позволят на излишната влага да се оттича навън. Това предотвратява блатясване на дъното. Можете да пробиете няколко центрирани дупки или на кръг, в зависимост от формата на дъното.

Капак или горен отвор: Ако ще използвате собствен капак, уверете се, че има някакво проветрение. Например, пробийте 2-4 малки отвора и в него. Въпреки това основната вентилация идва от страничните дупки, затова горният отвор може да е само служебен. Ако използвате тънък полиетиленов капак, помислете поне за избиване на малки дупчици с гвоздей, за да диша купчината.

След пробиването избършете варела отвън и отвътре, за да премахнете метални стружки или парченца пластмаса. Ако ръбовете на дупките са остри (особено при метал), шлайфайте ги леко, за да не разкъсат торбите или ръцете ви при работа. Така варелът е готов за монтаж – вече има отвори за дишане и изтичане.

Изработка на капак или вратичка

Следващата стъпка е да осигурите лесен достъп до компостното съдържание. Трябва да направите покритие или капак на варела, което да се отваря и затваря. Има два основни варианта:

Хоризонтален въртящ се компостер (барабан): Ако монтирате варела хоризонтално на стойки и искате да го въртите, е удобно да изрежете панел (вратичка) на страничната стена. Маркирайте правоъгълник (например 30×40 см) така, че да е достатъчно голям за лопата, но да оставя здрава рамка около него. Изрежете отвора с трион, нож или ъглошлайф. Отрязаният парче (вратичката) прикрепете с панти (метални панти) от едната страна. От другата страна монтирайте резе или скоба, която ще го държи затворено. Направете дръжка на вратата (дървена или метална, буквално парче дърво или стоманена пръчка, закрепена като дръжка). Така при нужда отваряте вратата, насипвате или изваждате компоста, и после затваряте здраво.

Вертикален компостер (цилиндър с отварящ се капак): Ако варелът ще стои вертикално, може да превърнете горния капак на варела в подвижен капак. Изрежете част от горната част (или цялата окръжност) и закрепете отново с панти. Например, разрежете 10-15 см под ръба, като оставите широки “ухо” за панти. Ако нямате удобни панти, може капакът да седи просто свободно – важно е плътно прилепване. Дръжка (парче тръба или дървена щипка) е за препоръчване. Долният край на капака (измежду частта му и тялото) можете да уплътните с лента от гумен/силконов материал, за да се затваря по-добре.

Съвет: Винаги се уверявайте, че капакът е плътно затворен при работещ компостер – така държите вредители навън и запазвате топлината. Ако няма капак, може да покривате купчината с парче винил или стара дъждобранка при дъжд, но най-добре е да има сигурно затваряне. Желателно е горният отвор (или вратата) да има лента уплътнение (например уплътняваща лента за врати) или парче гума, за да не пропускат дъжд и да не се разсипват зеленчукови сокове по стените.

Монтаж и стабилизиране на компостера

След направата на отвори и капак идва моментът да поставите варела на място и да го укрепите. Методи за монтаж:

Хоризонтален монтаж: Ако желаете да въртите компостера, най-често се правят дървени или метални стойки, върху които да почива варелът. Например, изрежете две дървени греди във формата на „X“ или „A“, като горните им краища са по-високо, за да лежи там барабана. Пробийте отвор на всеки край на варела по оста му и прокарайте дебела метална тръба или дълъг болт през тези отвори. Така варелът ще се върти около оста. Закрепете тръбата с гайка, за да не пада, и поставете пластмасови втулки или шайби около отворите, за да улесните въртенето. Уверете се, че конструкцията може да понесе голямото тегло на пълен варел (около 200 кг при 200 л компост, особено ако е мокър). Затова използвайте здрави дървени дъски или метални профили. За допълнителна сигурност може да забивате дървени колчета в земята до стойките и да ги приковавате, така че да не се разместят.

Вертикален монтаж: Ако компостерът е вертикален, просто го поставете плътно на подготвената площадка. Използвайте стабилна основа – например бетонни плочи, тухли или чакъл, така че варелът да не стои директно на рохкава почва (освен ако не желаете червеи да влизат, в такъв случай го оставете на почвата за по-бърза работа, но пак осигурете дренаж). За да подобрите оттичането, можете леко да повдигнете варела (на 5–10 см) върху 4-5 тухли/камъка. Така достъпът на въздух към дъното е по-добър, а водата ще се оттича през подложката. Уверете се, че варелът е абсолютно стабилен – не бива да клати и да се преобръща, особено когато е пълен.

Допълнителна стабилност: Ако теренът ви е наклонен, може да изкопаете плитък улей (каналче) под варела, за да се изравни. Покрийте улейчето с чакъл, за да отвежда добре водата. Ако средата е много ветровита, подсигурете стоящия варел със скоби или колове, или направете опорна рамка, която се забива в земята. При всеки монтаж най-важното е компостерът да не се тресе, за да не се повредят пантите и да не се разпилеят дупките.

Сега компостерът е готов да посреща отпадъци! Следва изборът на точното място в градината.

Избор на място за компостера

Подбраното място е важно за добрия ход на компостирането и удобството ви. Ето няколко важни насоки за разположение на компостера:

На почва: Най-добре е компостерът да бъде поставен директно върху пръст, а не върху бетон или плочки. Това позволява на червеи и полезни микроорганизми от земята да се придвижат в компоста и да го обогатяват. При контакт с почвата също така се осигурява естествен дренаж на излишната вода.

Полусенчесто място: Избягвайте пряката силна слънчева светлина през целия ден. Пряката слънчева светлина може да изсушава прекалено компоста, особено през летните месеци. Затова е добре да е на полусянка – например под дърво, сграда или голям жив плет, които хвърлят сянка поне следобед. Все пак изберете място, което поне частично да получава слънце (така компостът се затопля по-лесно), но да не е изцяло на постоянна сянка.

Защитено от силен вятър: Силен вятър може да намали температурата на купчината и да изсуши части от нея. Ако районът ви е ветровит, потърсете леко защитено ъгълче (до зид или плет) или поставете вятър наоколо като втори дървен забор или жив плет. Въпреки това, компостерът обикновено не пострадва от вятъра, защото е тежък, стига да е стегнат. Просто предотвратете изсушаването и разпръскването на материала.

Лесен достъп: Изберете място, до което имате удобен достъп през цялата година. Няма смисъл компостерът да е затрупан от сняг или до отдалечен ъгъл, където не можете да стигнете със чантата от кухнята. Подредете го на удобно място между градината и къщата – тогава ще ви е лесно да добавяте кухненски отпадъци и да използвате готовия тор. Приоритет е това да е близо до зоната, където се събира зелената в градината (напр. тревата и падналите листа), за да не мъкнете отпадъците далече.

Както се съветва в статията „Как се прави компост в домашни условия“, мястото трябва да осигури добра циркулация на въздуха и удобство. Накратко – на открито, на земята, полусянка и с добра защита от екстремни ветрове и дъжд. След избора на място идва редът на материалите, които ще ползваме в компостера.

Подходящи и неподходящи отпадъци за компостиране

За да получите качествен компост, е важно да използвате правилните отпадъци и да избягвате тези, които могат да затормозят процеса. Основно правило е да съчетавате зелени (богати на азот) и кафяви (богати на въглерод) материали. Препоръчното съотношение „зелено към кафяво“ е приблизително 1:3 (1 част зелени материали към 3 части кафяви). Това гарантира балансирано съотношение въглерод-азот (C:N около 25-30:1), което ускорява разграждането.

Подходящи материали

Зелени (азотни): пресни обелки и остатъци от плодове и зеленчуци (без месо и кости), окосена трева (помагайте да се разпадне, като я смесите със сухи листа), кухненски остатъци от растителен произход (без мръвки и мазнини), кафе на зърна и утайка, торбички от чай (без кламерите), прясно събирани цветя и плевели без семена. Тези материали са сочни и пълни с азот, който храни микроорганизмите.

Кафяви (въглеродни): сухи листа, слама, сено, дървесни стърготини и стърготини от необработени дървета (напр. след рязане на дърва), натрошена хартия, вестници и картон (натрошени на парчета, без цветен печат), дребни клонки. Това са „скелето“ на компоста, който държи купчината рехава и добавя въглерод. При смесването кафявите материали поемат част от влагата и осигуряват структура.

Други: малки количества оборски тор (коригирайте с повече „кафяво“, ако е много мокър), растителна пепел (добавя минерали, но използвайте умерено). Стрейте се да раздробявате по-големите парчета, за да се разграждат по-бързо.

Неподходящи материали

Месо, кости, мазнини: Те привличат гризачи и инсекти (чакири, мухи) и причиняват неприятни миризми. С тях компостът става силно непоносим и процесът се забавя. Избягвайте месо, карантия, кокали и мазни меса.

Млечни продукти: краве мляко, сирене, кисело мляко и други млечни храни също водят до гниене и плесен. Не ги слагайте, защото хвърлят неприятна амбра.

Отпадъци от животни: котешки пясък, отпадъци от домашни любимци, костилки от опашки и др. – съдържат патогени и могат да навредят на компоста.

Болни растения и семена: ако растителен материал е болен или е с цветове/семена (напр. карамфил, глухарче със семена), не го слагайте, за да не пренесете заболяването или семената и в компоста.

Кожени отпадъци, мазилка, химикали: материали, обработени с химия или петролни продукти (пластмаса, метали, лакирани парчета, боядисани дърва) – не са биоразградими и не бива да са в компоста.

Цитрусови кори (в големи количества): съдържат естествени киселини/масла, които могат временно да забавят процеса. Малко количество е приемливо, но прекаляването не е добра идея.

Върху сместа в компостера е хубаво да подреждате пластове: като кафяв-сух слой (листа, слама) от 10-15 см, после зелен-влажен слой (кухненски отпадъци) 10-15 см, и отново кафяв слой. Редувайте слоеве, без да смесвате всичко наведнъж. Това осигурява равномерно разпределение на влагата и микроорганизмите в купчината. Повече съвети за съотношението на зелените и кафявите материали можете да откриете в статията “Как се прави компост в домашни условия”.

Как се поддържа компостерът

След като сте напълнили варела с материалите, е нужно да се грижите за влаго- и аерационно ниво в купчината. Ето няколко основни стъпки за поддръжка:

Проверявайте влажността: Компостът трябва да е умерено влажен – като изстискана гъба. Ако е твърде сух (праховидна смес), добавете вода внимателно с лейка или маркуч. Вдигнете страничните панели и полейте леко върху материала. Ако е прекалено влажен (протекла вода или силна миризма), смесете плътно няколко кофи сухи кафяви материали (слама, сухи листа, стърготини) и разбъркайте добре, за да абсорбират излишната вода. Проверявайте влажността периодично – препоръчително е компостът да се стисне в юмрук и да капе само няколко капки вода, а не да се излива.

Обръщане и аерация: За да поддържате достъп на кислород, редовно разбърквайте или обръщайте компоста. При въртящ се варел просто го въртете няколко пъти (например веднъж седмично). При статичен – използвайте лопата или гребло и разбъркайте съдържанието така, че вътрешността да се смеси. Целта е да разбъркате вътрешността, без да се изсипват материалите. Това осигурява въздух навсякъде и предотвратява вмирисване. Ако компостът почне да мирише зле (амоняк или сероводород), значи има липса на кислород – тогава разбъркайте обстойно. Обикновено достатъчно е обръщане на 2–4 седмици.

Добавяне на нови материали: Ако компостерът ви е с покрив и го ползвате постоянно, може да продължавате да добавяте кухненски и градински отпадъци през целия сезон. В такъв случай редувайте слоевете на всеки път. Когато е пълен, просто престанете с добавянето и оставете компоста да се превърне в готов тор. При статист компостер, който се пълни за един сезон (~3–4 месеца), по-често не се добавя след първоначалното зареждане. Но ако имате излишни листа или окосена трева, редовно разбърквайте купчината, за да ги включите.

Контрол на вредители: Добре затвореният компостер обикновено не привлича животни. Във всеки случай, никога не слагайте месо или мазнини, и следете дали капакът е плътен. Ако има дребни провисвания, обработете ги (даже пригответе малки мрежички против насекоми за отворите). Ако се появяват мухи, разхвърлете слой земя или сухи стърготини по повърхността. Избягвайте също надничането с ръце, за да не носите бактерии – ползвайте лопата и почиствайте инструментите след това.

Зимна подготовка: В българските условия зимата охлажда компоста. Ако започнете компостиране през есента, най-вероятно процесът ще се забави и повечето разграждане ще стане през пролетта. За да помогнете на бактерии и червеи, можете да покриете купчината с дебел слой суха слама или саг, който да изолира. Друг метод е да добавите повечко сухи „кафяви“ материали през есента и да затворите компостера плътно, да не влиза дъжд и сняг. Така през студените месеци процесът почти спира, а щом стане топло, микробите ще се активират. Ако зимувате, планирайте източване на готовия компост от варела преди първия замръз, за да не се налага да вадите полузамръзнал компост през пролетта.

Използване на готовия компост

Когато материята в компостера е напълно разложена – вижда се тъмнокафява рохкава почва без разпознаваеми стърготини или обелки – е време да я използвате. Отворете съда и извадете компоста с лопата. При хоризонтален дизайн просто дръпнете варела до отвора и изстържете натрупаното. При вертикален отваряте капака и обърнете композицията навън или изваждате с лопата.

Полученият компост е много подходящ за разбиване и смесване с почвата при засаждане на цветя, зеленчуци или дръвчета. С него може да покриете лехи като мулч или да го работите в нови лехи. Богатата на хранителни вещества структура ще подобри каквато и да е почва. Ако остане в варела, съхранявайте го на сухо място (ако ви остане излишък) за следващия сезон.

С готовия компост градината ви ще получи органичен тор безплатно, който подобрява плодородието на почвата, задържа влагата и подпомага развитието на добри микроорганизми.

Мотивация за продължаване и допълнителен съвет

Изграждането на собствен компостер от варел е отличен проект, който превръща годните за тор отпадъци в ценен почвен подобрител. Колкото повече материали комбинирате в правилното съотношение и осигурите добра аерация, толкова по-богата и хранителна ще е крайният смес. Компостирайки, вие не само обогатявате градината си – процесът е и удовлетворяващ, защото използвате собствен ресурс и създавате по-здравословна среда за растенията.

За по-бързи и ефективни резултати може да добавите в компостера специални ускорители. Например органичният ускорител за компост Biopon (продава се в градинарските магазини) представлява прахообразен препарат с полезни ензими и бактерии, които активизират разграждането на отпадъците. Прибавянето на Biopon (разпределен равномерно на слоеве заедно с материалите) може да ускори значително времето за получаване на готов компост и да направи масата му по-еднородна и богата на полезни микроорганизми. Така компостирането става още по-ефективно.

С малко усилие и търпение ще получите собствен компост – вашето „черно злато“ за градината. Опитайте сами и ще видите колко силно ще се зарадва градината ви на хранителната почва. Успех с изграждането и използването на компостера!