Семена на патладжан Рания F1 с тънка кожа за мусака

Рания F1 е шарен патладжан: бледовиолетова кора с бели ивици, плод от 20 см и средно 500–550 гр. Кожата е тънка, месото — крехко и леко сладко. Точно това съчетание прави хибрида търсен за мусака. Рания F1 е подходящ преди всичко за късно полско производство, но може да се отглежда и в оранжерия.

Формата на плода е удължено овална. Оцветяването е най-забележимата му черта: ивиците изглеждат като нанесени с четка, затова плодовете привличат погледа и на сергията, и в чинията. Хибридът е високопродуктивен, а в опаковката има 20 семена — достатъчно за семейна градина или за пробно засаждане преди по-голяма площ.

Рания F1 в цифри

Ивиците и слънцето

При повечето сортове виолетовият цвят на патладжана се образува в кората под действието на светлината. При Рания F1 пигментът се натрупва на ивици, а между тях кората остава бяла — оттук и шареният вид. Плодовете, които растат на светло, обикновено са с по-ясен рисунък. Тези, които висят плътно скрити под листата, може да останат по-бледи. Разликата е само във външния вид — вкусът и месото са същите.

Не късайте листа, за да „оцветите“ плодовете. Листата хранят растението, а в юлската жега пазят тънката кора от слънчево изгаряне. Достатъчно е растенията да имат място — при схемата на хибрида светлината стига до всяко от тях.

Тънката кожа: предимство в кухнята

Дебелата кожа на някои патладжани остава жилава след готвене и често се бели. При Рания F1 тънката кожа обикновено не се налага да се бели. Филийките запазват красивия си шарен ръб — в мусаката, на скара или в тава.

Тънката кожа има и обратна страна: плодовете се нараняват по-лесно. Берете внимателно, не ги хвърляйте в касата и не ги редете на високи пластове. Всяка драскотина потъмнява за часове и съкращава живота на плода.

Мусака: как да подготвите патладжана

Крехкото, месесто тяло и леко сладкият вкус правят Рания F1 подходящ за мусака. Подготовката започва преди тигана:

1. Нарежете плодовете на кръгчета или на надлъжни филийки, дебели около 1 см.
2. Посолете ги и ги оставете в гевгир, докато пуснат сока си — обикновено 20–30 минути.
3. Изплакнете обилно с вода и подсушете с кърпа.
4. Изпържете или изпечете във фурната, намазани с малко олио. При печенето филийките поемат по-малко мазнина.

Соленето отнема горчивината и подобрява вкуса. В българската мусака патладжанът често замества картофите или се редува с тях. В гръцката мусаки филийките се редят на пластове с месен сос и се заливат с бешамел. И в двата варианта едрият плод от 500–550 гр. дава дълги, равни филийки, които покриват тавата с малко на брой парчета.

Отвъд мусаката

Освен за мусака, патладжанът е основа на десетки ястия от кухните на Балканите, Средиземноморието и Азия:

• Имамбаялдъ — разрязани патладжани, пълнени с лук, домати и чесън и задушени в зехтин. Името идва от турски и означава „имамът припадна“.
• Тюрлю гювеч — зеленчуци, печени бавно в глинен съд.
• Лютеница — в някои домашни рецепти печеният патладжан се добавя към чушките и доматите.
• Френски рататуй — задушени тиквички, чушки, домати и патладжан.
• Южноазиатски ястия — къри и печен, намачкан патладжан с подправки.

От Индия и Шри Ланка до българската градина

Патладжанът (Solanum melongena), познат още като син домат, е близък родственик на доматите. Той е едногодишно растение от род Кучешко грозде (Solanum), семейство Картофови (Solanaceae). Произходът му е Азия — Индия и Шри Ланка. Плодът на дивите растения е месест, виолетов и около 3 см в диаметър. Културните форми са много по-едри — Рания F1 достига 20 см.

В Азия се отглеждат патладжани с много различни форми, размери и цветове и те са сред най-използваните зеленчуци в готварството. Името „патладжан“ идва от турското patlıcan.

Разсад от 20 семена

При 20 семена в опаковката всяко има значение. Сейте по едно семе в отделна клетка или кофичка, 1,5–2 см дълбоко, в плодороден, водопропусклив и рохкав субстрат. Така избягвате пикирането и не наранявате корените при засаждането.

Оптималната температура за покълване е около 22 °C. В по-хладна стая семената поникват бавно и неравномерно. След поникването растежът е най-активен около 27 °C — дайте на разсада топлина и колкото може повече светлина, за да не се изтегля.

Сеитбата за разсад е възможна в широк прозорец — между 15 януари и 15 април. Ранните дати са за оранжерия, а за късното полско производство, за което хибридът е най-подходящ, сейте към края на този прозорец. Засаждайте на открито, когато нощите трайно се затоплят.

Какво означава късно полско производство

При късното производство патладжанът се засажда на полето след ранните пролетни култури — спанак, салата, репички или грах. Така една и съща леха дава две реколти за сезона. Растенията растат през най-топлата част на лятото и плододават от лятото до есента, когато ранната продукция вече е изчерпана.

Вегетационният период на Рания F1 е 60–70 дни, а беритбата продължава до септември.

Място за всяко растение

Схемата на засаждане е 120–140 см между редовете и 75–90 см между растенията. Всяко растение разполага с около един квадратен метър. Така въздухът циркулира свободно, листата изсъхват бързо след дъжд, а до плодовете се стига лесно при беритба. Двадесет семена дават разсад за около 20 м² леха.

Плодовете от по половин килограм натоварват клоните. Когато се вържат първите едри патладжани, привържете основното стъбло към колче. На ветровито място го направете още при засаждането.

Постоянна почвена влага

Патладжанът изисква редовно напояване и постоянна влажност на почвата. Най-удобно е капковото напояване под слой мулч от слама или окосена трева. Проверявайте почвата на 5–10 см дълбочина: ако е суха, е време за вода. В горещите седмици на юли и август поливането зачестява. Редовно плевете между растенията и подхранвайте през сезона — плевелите крадат вода и храна точно когато плодовете наедряват.

Колорадски бръмбар и листни въшки

Колорадският бръмбар зимува в почвата и излиза напролет, щом тя се затопли. Женските снасят яйцата си на оранжеви групи от опакото на листата. Най-голяма вреда нанасят ларвите — червеникави, с черни точки отстрани. Оглеждайте растенията поне два пъти седмично от засаждането нататък. Унищожавайте купчинките яйца, преди да се излюпят, и не засаждайте патладжан до картофите.

Листните въшки се събират на колонии по младите връхчета и от опакото на листата. Отделят лепкава течност, по която се развива черна плесен, а мравките ги „пасат“ и пренасят. Малките колонии се отмиват със силна водна струя, а при масово нападение използвайте подходящ препарат.

Беритба и съхранение

Берете плодовете при дължина около 20 см, с нож или ножица и с част от дръжката. Ако не сте сигурни дали сте уцелили момента, срежете един плод: семената трябва да са светли и едва забележими. Кафявите, твърди семена показват, че сте закъснели — следващите плодове берете по-рано.

Патладжанът не обича студа. В хладилника, под около 10 °C, кората получава кафяви петна, а месото потъмнява. Пазете плодовете на хладно място в къщата и ги използвайте до няколко дни.

Чести грешки

1. Хладна стая при сеитбата. Бавно и неравномерно поникване.
2. Засаждане преди нощите да се затоплят. Растенията спират за седмици.
3. Твърде гъсто засаждане. Бледи плодове и повече болести.
4. Пресъхване между поливките. Цветовете окапват, а плодовете остават дребни.
5. Грубо боравене при беритбата. Наранената тънка кожа бързо потъмнява.

Кълняемостта и срокът на годност са изписани на обратната страна на опаковката. За тъмен, класически сорт в съседната леха вижте патладжаните в каталога.