Изграждането на ефективна ливада, пасище за сенодобив или за пасане на животни е задача, която изисква комплексен подход. Нужно е да изберете правилната тревна смеска според вида на отглежданите животни – овце, кози, крави, биволи, говеда месодайни породи, Абердийн Ангус (Aberdeen Angus), Лимузин (Limousin), Херефорд (Hereford), Шароле (Charolais), Гаскон (Gasconne), Месодаен Симентал, млекодайни породи и др. Освен това трябва да обърнете внимание на почвата, надморската височина и не на последно място на сезона на засяване.

Една от водещите тревни смески за изграждане на пасища за овце и други домашни животни у нас е австрийската смеска за ливади и пасища на Hesa HR 256 Schafweide. 

Най-добрият старт за тревна смеска от този тип идва от правилния момент на сеитба и правилната подготовка на почвата. В европейските практики за презасяване и подновяване на тревни площи есента се посочва като традиционно предпочитан период (август – октомври), а пролетта (март – май) е вторият работещ прозорец.  Важно е това да се „преведе“ по български: в по-високите и студени райони се сее по-рано (за да има време за вкореняване преди ранните застудявания), а в най-горещите и сухи райони се избягва ранната пролетна сеитба, защото младите растения могат да попаднат на ранна жега и воден стрес. 

Като технология, тревните семена са „фини семена“ и това определя най-важното правило: трябва плитка сеитба и много добър контакт семе–почва. Семената не трябва да се заравят дълбоко – препоръчва се максимална дълбочина около 1–2 см, а валирането/уплътняването след сеитба е важно за сигурно поникване. 

След поникване, първата „грешка“, която съсипва много нови пасища в България, е ранното и ниско изпасване. За многогодишния райграс (Lolium perenne) има ясни препоръки: да се пасе, когато тревата е добре установена и е достигнала 15–20 см, да се изпасва сравнително бързо до около 7–8 см и да се оставя период за възстановяване.  Тимотейката има собствени „граници“ – да не се започва паша твърде рано и да не се пасе под около 7–8 см, защото това влошава възстановяването.  Ако в тревостоя има вече и Звездан управлението става още по-важно: препоръчва се да се оставя по-висок остатък (минимум около 10 см) и да се дава достатъчно време за регенерация, защото той тръгва от пъпки и прекалено ниското пасене може да го „изяде“ структурно. 

По отношение на храненето на тревостоя (торенето), смески като Hesa HR 256 Schafweide с бяла детелина имат голямо предимство: при правилна инокулация детелината фиксира атмосферния азот и така може да намали нуждата от азотно торене, но остава чувствителна към фосфор и калий и реагира на тях.  За животновъда това означава: ако искате детелината да остане в тревостоя (а не да изчезне след година), почвеният анализ и балансираното подхранване са по-важни от „още малко азот“. Препоръчва се торене с фосфорни и калиеви торове.

Нормата за сеитба за HR 256, посочена е 3 кг за дка - 10 кг стигат за 3,3 дка при нова сеитба, ако целите плътно изграждане и равномерна покривка. При подсяване и цела само да се посгъсти вече изградено пасище може да намалите нормата с 10 – 20 %.

Как да храните животните с това пасище – качествен фураж, но с дисциплина в управлението

Пасището не е просто „зелено“, а система. Научни обзори за пасищни хранителни системи подчертават, че тревостоите с по-силен дял бобови (напр. детелини, Звездан) често имат по-висока фуражна стойност от чисто тревните, а рационално използваното пасище дава на животните висококачествен обемист фураж (енергия, протеин, минерали и витамини).  HR 256 е точно такава „система“: треви за маса и чим плюс бобови за протеин и азот.

Има две стопански „правила“, които правят огромна разлика при овце, кози и говеда. Първото е да не се допуска преизпасване до гола почва – защото тогава губите под-тревите и чимообразуващите компоненти, които дават плътност, и си отваряте проблем с плевели и ерозия. Препоръките за височини на паша и остатък при райграс и тимотейка са практически ориентир за това. 

Второто правило е безопасността при бобовите. При бялата детелина се посочва, че подуването е реална грижа при паша,  затова пасищното хранене се прави „умно“: животните не се пускат гладни на много сочен тревостой, преходът е постепенен, и винаги е добре да има наличен по-сух фураж (сено/слама) като буфер. Ако в сместа присъства и Lotus corniculatus (Звездан, както е с меската Hesa HR 256 Schafweide), това е плюс, защото не предизвиква подуване като някои детелини поради кондензираните танини. 

Накрая, за стопаните с по-тежки лета (Югозапад, части от Тракия и по-сухи райони): помнете, че многогодишният райграс може да намали продукцията си при горещини,  и точно затова „гръбнакът“ от власатки в HR 256 е важен. Но собственикът печели реално само ако не „изтощи“ тревостоя в края на пролетта – защото тогава влизате в лято без резерв и пасището се разпада. Управлението (ротация, почивки, избягване на паша на мокро и на прекалено ниско) е това, което превръща добрата смеска в добро пасище. При райони, които са по-сухи, както е в района на Сандански, Петрич, Хасково, Плочдив е добре да използвате друг вид сухоустойчива тревна смеска за паша и сено – Хеса панония.

Защо HR 256 е силен избор и какво стои зад качеството на Hesa

Когато продавате пасищна смеска на животновъди, най-важната „реклама“ е надеждността: семето да е чисто, да е контролирано и да е подбрано да работи като смес, а не просто „да е тревичка“. Hesa подчертава, че смеските са съобразени с професионални рамки за пасищни смеси, използват препоръчани сортове, а единичните семена се проверяват по официален международен стандарт за качество, също контрол за наличие на киселец/лапад (Ampfer/Rumex) и проверка на готовите смеси, което е особено важно за пасищата, защото нежеланите широколистни плевели могат да отнемат място и качество за години наред.