Как се присаждат овошки: Практическо ръководство

Присаждането е основен начин за вегетативно размножаване на овощни дървета, който позволява да се съчетаят желани качества на различни сортове – по-добро плододаване, устойчивост и адаптация към климатичните условия. То е особено полезно за ябълки, круши, сливи и череши, тъй като пренася добри качества (вкус, устойчивост) на подложка, адаптирана към района. Например, ябълките се присаждат единствено върху ябълки, крушите – върху круши или дюля, сливите – върху слива или джанка (див вид на сливата), черешите и вишните – върху череша, вишна или махалебка, прасковите и кайсиите – върху праскова, джанка или бадем. Подбора на подходяща подложка спрямо вида и условията на района е първата стъпка към успешното присаждане.

Графът на подземната част (подложката) трябва да е здрав, добре развит и адаптиран към местния климат. Около 1–3-годишен семенен или клонов запас дава силен растеж, докато по-високите кръгли подложки са по-силнорастящи (сенообразувателни). За бързо плододаване се препоръчват по-слаборастящи подложки. Присадникът (калемът) трябва да е от здрави и плодоносни дървета на желания сорт – взимат се добре узрели двугодишни клончета (резници) с 3–4 здрави пъпки и добре развита сърцевина. Срезът на подложката и подготвения калем трябва да са чисти и с гладки ръбове, за да се осигури добър контакт на камбиалните слоеве (вътрешните тъкани), което е от ключово значение за срастването.

Популярни методи за присаждане

Има няколко често използвани техники, подходящи за начинаещи градинари. Ето накратко най-разпространените методи:

Присаждане на спяща пъпка (окулиране) – извършва се през лятото (юли–август). На подложката (приготвен 1–2-годишен клон) се прави Т-образен разрез в кората. От свежа издънка на желан сорт се отделя малко „щитче“ с една пъпка и малка дръжчица от листо. Това щитче се плъзва под напречното разрезче на подложката и се привързва плътно с лента. След около 10–14 дни, ако присаждането е успешно, пъпката започва да се развива. Тогава лентата се разхлабва и се отстраняват ненужните филизи от подложката. Най-подходящият период за ябълки е от края на юли до втората десетдневка на август, за круши – през юли и август, за сливи – също през лятото (подобно на прасковите), а за череши – от средата до края на август.

При летното присаждане на пъпка се използват добре узрели пъпки от желаните сортове (на снимката – ябълка), които се имплантират в разрез на подложката.

Съвет: Правете присаждането на прохладни, облачни дни и рано сутрин или късно вечер, когато е по-хладно. Избягвайте работа на горещо слънце или веднага след дъжд.

Присаждане „под кора“ – подходящо за млади дръвчета с активен сокопоток (началото на пролетта) или за възрастни клонки с дебелина до 5–6 см. Походящо е, когато кората на подложката се отделя лесно. Върху избраното място по клонката се прави дълъг вертикален разрез (3–4 см) на кората. С помощта на нож често се отделя кората (правят се допълнителни надлъжни разрези). След това долната част на калема (дълга 4–5 см, наклонена от дъното към върха) се подпъхва под отделената кора и се привързва здраво. Този метод се използва при ябълки, круши, сливи и череши, тъй като позволява да се поставят няколко пъпки по един клон едновременно.

Присаждане „на разцеп“ – подходящо за по-стари дървета с твърда кора (клонки 2–5 см в диаметър). В началото на пролетта (февруари–март) клонът на подложката се отрязва напречно и в средата му се прави вертикален разрез (4–5 см дълбочина). Към него се запъхва клиновидно оформен калем (виж схемата по-долу). Основното условие е камбиалните слоеве на подложка и калем да са добре подравнени. Този метод позволява поставяне на 2–3 резника в един разцеп (получават се клонички). След привързване и намазване с градински мехлем, присадените калеми при прерастване развиват нови леторасти.

Присаждане „на копулация“ (опашка, на беч). Използва се, когато подложката и калемът са приблизително с еднаква дебелина (1–3 см). През февруари–март се правят равномерни наклонени изрязвания (2–3 см дълги) и на двете части – така че да съответстват и да се допират плътно с пригладени повърхности. За по-добро сцепление понякога се прави т.нар. „езиче“ – допълнителен малък разрез по средата на наклонените повърхности. Илюстрираните наклонени разрези, увиването и обмазването с мастика гарантират възможността резникът да поеме (аклиматизира) към подложката.

Присаждане „на кози крак“ (двойно клиновидно присаждане). Използва се, когато подложката е много по-дебела от калема (понякога дъбени и груби клони). Прави се клиновидно изрязване от подложката (3–5 см дълбочина). Калемът се оформя като двоен клин (с два еднакво дълги странични разреза срещу добре оформена пъпка). Калемът се подпъхва така, че камбиалните слоеве да съвпадат – техниката му наподобява поставяне на клинче („козя крак“). Подходящ е за ябълки, круши и череши, когато например млад калем се налага на по-дебела подложка.

Присаждане „на седло“. Прилага се при много тънки подложки (1–2 см) и наподобява усъвършенствана копулация. Подходяща е за клончета, не по-дебели от 2 см, в края на зимата/началото на пролетта. Подложката се отрязва косо, а калемът се оформя с делче (клин) в основата. Двете се съединяват като взаимно влизат една в друга, застъпвайки камбиума поне от едната страна.

Присаждане „на страничен зарез“ (бъдещава). Извършва се на млади дървета с едногодишни клончета (диаметър до 2 см) през февруари–март. Подложката се отрязва над мястото, където ще се поставя резник, и се прави дълбок кос разрез (4–5 см дълъг). На калема се правят две срещуположни коси отрези, които се срещат в остър връх (като въплътена писана). Присадникът се поставя така, че двете камбиални плоскости плътно да прилепват. След прикрепването и обмазването младите клончета, поникнали от резника, се полагат на опорни връзки, а по-слабият се прищипва след достигане на 10 см височина. Тази техника води до два разклонения, едното от които по-силно се оформя като нов клон.

При всички методи е важно държателите да държат (стегнато) камбиума на калема с камбиума на подложката докато се превърже, и да намазват обвързката с градински замазки (напр. „Стиктал“, „Терванол Ф“ или натурални рецепти) за предпазване от патогени.

Подходящи срокове за присаждане

Времето за присаждане зависи от вида на овощното растение и местните климатични условия. В общи линии:

Южна България (топъл климат): Благоприятно е разсадните процедури да започнат още през март, веднага след като почвата се отпусне (началото на сокодвижението). Лятното присаждане на спяща пъпка се прави през юли–август (плодовите пъпки са вече формирани). Ранната есен (септември-октомври) също позволява присаждане на резници, тъй като периодът на засушаване често продължава дълго. По обобщено правило, на юг пролетното присаждане може да се прави от март, лятното през юли, а есенното да продължи до края на октомври.

Централни и равнинни райони: Тук пролетните дейности започват по-късно – към края на април. Добро време е при видима готовност на дърветата (бръмчалото на пъпките преди влизането в активен растеж). За лятната окултация най-добрият период е края на юли и август, когато леторастите вече имат оформени пъпки. Есенно присаждане (резници) може да се извършва до средата на септември или началото на октомври, след което студовете започват да върлуват.

Северна България и планини: Поради по-дълбоките зими и късната пролет, тук присаждането започва по-късно (края на април–началото на май). През лятото се използва август за окултация, но при кратък вегетационен период трябва да се действа обикновено рано през месеца. Есенното присаждане почти не се прави в северните и планинските райони заради ранните слани – всички операции се преместват на пролетта.

По правило, най-благоприятно е да се присажда в умерено топло време (5–15 °С при резниците), когато дървото е в покой или току-що започва сокодвижението. Резките температурни колебания (замръзвания/суша) трябва да се избягват. Съвременната практика препоръчва при есенното присаждане (резници) да се завърши до две-три седмици преди първите повтарящи се мразове. За всяка местност е полезно да се отглеждат и съхраняват разновидности, доказали устойчивост във времето.

Избор на подложка и калем

Съвместимост на вида: Важно е да се спазва „роднинството“ между подложката и присадника – ябълка на ябълка, круша на круша/дюля, слива на слива/джанка и т.н. Неспазването на тази хомологична връзка води до неуспех – отсъствие на срасване и прихващане.

Възраст и здравина: Подложките обикновено са млади, едногодишни или двегодишни растения, които са добре развито със здрава коренова система. При калеми оптималната възраст е 1–3 години (виж [13]). Резниците трябва да идват от здрави дървета без болести или повреди. Отрязват се клони със средна дебелина (не изключително дебели или твърде тънки), с поне 3–4 добре развити пъпки.

Произход: Клончетата за калеми са най-добре да се взимат от сортови маточници или доказани добивни дървета в района. В ценни градини те могат да се пазят във влага в мазе или хладилник до пролетта.

Подготовка на резниците: Около февруари–март резниците се изрязват и се оформят (с тъп конец ъгъл при копулация или клин при разцеп). Преди присаждане те се държат във влажен компрес (напълнени в памучен плат/пясък) на хладно, за да не изсъхнат. Градинарите препоръчват също да се носят резниците в ленти/пакети с влажна тъкан, като не завързват торбите (метални газове). Съхранението трябва да е при около +4…+6 °С.

Изисквания: Винаги използвайте здрави резници (без маншет от болест или механични повреди). По възможност вземайте клончета от южната страна на подложката, където е слънчево и сухо. При изрязването ножовете и трионите трябва да са остри и дезинфекцирани. Отрезите да са гладки (остър нож, прецизна резачка).

Необходими инструменти и материали

За присаждането подготвяте основно следното оборудване:

Присадна ножица/резачка: със здрава заточваща се саблесечка. При по-дебели клони използвайте градинска ножовка (секториум) или две верижки (ножовка).

Градински нож за присаждане: с късо, остро и стабилно острие. Има и специални „присадни“ (окулаторски) ножчета за острени разрези. (Понякога се казва „присаден нож“.)

Чук/вретенец (комбарда): дървено или гумено, за да подпъхвате клина при метода „на разцеп“.

Присадни ленти и лента за превръзване: най-често тънка полиетиленова лента или специални каучукови ленти (окулоклеймери). Може да се използва и електрическа лента или хартия. Те фиксират калема към подложката.

Обвързващи материали: градински мехлеми и замазки (може да се прилагат и растителни смоли и восъци) за обмазване на разрезите след присаждане. Те предпазват от загниване и подсилват срастването. Ако нямате готов мехлем, можете временно да използвате пластилин или варова паста.

Опорни стъбла/лозя: при някои методи (копулация и страничен зарез) понякога се ползват джолани, за да държат издънката права докато се прихване.

Защитни средства: ръкавици и предпазни очила при рязане (да се избягват инциденти).

Не забравяйте след всяка операция да дезинфекцирате инструментите – с гореща вода и сапун или алкохол – за да не пренасяте болести.

Практически съвети за начинаещи

Изберете подходящо време и условия: Дните след лек дъжд с мека почва са добри за пролетно присаждане (лесно се работи с инструменти). Лятното присаждане (окулиране) правете в прохладни части от деня (сутрин или вечер). Избягвайте много горещи часове и дъждовно време, тъй като при обилна влага и горещина резниците могат да загният. При пролетно присаждане следете подложката да е в покой (преди подуване на пъпките), при лятно – подложката е във вегетация, а калемите (пъпките) са в покой (неактивни).

Осигурете стабилност и държане: След обвързването върху присадения клон се поставя подпора – например зелено пръчено стъбълце или тел – за да не се люлее резника и да не се разместват камбиумите. Това е особено важно при методи като страничния зарез, където присадникът трябва да остане неподвижен докато срасне.

Подрязване: При много от методите (особено страничен зарез) се оставят по-малко бъдещи разклонения. Ако присадите повече от един калем на едно място, по-силният израстък се оставя, а другите се прищипват или отрязват (до около 10 см височина). Това предотвратява конкуренция между издънките.

Следене и грижа: Няколко седмици след присаждането проверявайте дали лентата не пречи на растежа (тя трябва да е достатъчно стегната, но не и стягата). След около 10–14 дни при успешно окулаторско присаждане ще видите, че пъпката се „просна“ и се поду и разгръща. Веднага след това превръзката се разхлабва, за да не попречи на новия летораст. Всички филизи, които пробиват от подложката под присадния клон, се премахват навреме – те биха отнемали сокове и слабили растежа на присадника.

Дезинфекция: След всяка операция (особено ако сте работили с болни дървета) измивайте и дезинфекцирайте ножовете и ножчета – това предотвратява пренасянето на бактерии и гъбички.

Долекарски опазване: Обикновено младите присади се покриват с лента и восък. Ако настинат (некоректно присадени), може временно да ги обвиете с полиетилен, така че да останат топли и влажни докато пуснат корени.

Спазването на тези правила значително повишава шанса калемът да се прихване. Присаждането е практика, изискваща опит – понякога първите опити не успяват, но с повторение и добри насоки резултатите ще се подобрят. Успехът от присаждането е най-голям, когато подложката е здрава и млада (до 10–12 г. за ябълки и круши), а резниците – също от добре развит сорт.

В заключение, присаждането на овошки позволява бързо разпространение на доказани сортове и подмладяване на стари дървета. Чрез правилен избор на метод, срок и материали може да се получи висок процент приемане. Винаги спазвайте изискванията за чистота и съвместимост, и наблюдавайте растежа на новите леторасти. Следвайки горните насоки и препоръки, дори начинаещ овощар може успешно да облагороди своите ябълки, круши, сливи и череши, постигаки вкусни плодове от предпочитаните сортове.