Жълт Екендорф е сорт кръмно цвекло за дворното стопанство — за зайци, кози, прасета и птици, които през зимата имат нужда от сочна храна. Сее се директно през март, а наесен се вади на ръка. Животните ядат цялото растение: жълтия кореноплод, листата и челата.
В 1 гр. има 60–90 семена. При посев от 2–2,5 кг/дка след прореждането на декар остават 12–16 хиляди растения. Разфасовките са две — 50 гр. и 500 гр. Растението е двугодишно: през първата година дава корен, а през втората — цвят и семе.
| Вид | Кръмно цвекло, двугодишно |
| Цвят на корена | Жълт |
| Семена в 1 гр. | 60–90 бр. |
| Гъстота | 12–16 хиляди растения на декар |
| Семе за декар | 2–2,5 кг |
| Кога се сее | 1–30 март, на открито |
| Разфасовки | 50 гр., 500 гр. |
За стопанина с няколко кози, зайци, прасе или кокошки в двора. Вместо да купува зеленина през зимата, той сее една-две лехи цвекло през март и прибира наесен 100–200 кг корени. Цвеклото се пази в мазето до пролетта и всеки ден отива по малко към дажбата. Така животните получават свежа храна през месеците, в които дворът е гол и покрит със скреж.
При сортовете от типа Екендорф кореноплодът е цилиндричен и голяма част от него расте над почвата. Затова се вади без копаене — хващате листата и изтегляте. Това е важно за ръчната работа в двора. Обратната страна: откритата част е изложена на студа, затова прибирането не бива да закъснява.
Цвеклото за двора иска слънчево място с лека, дълбоко обработена почва. Наесен прекопайте лехата на дълбочина една лопата и внесете зрял компост или прегнил оборски тор. Пресен тор напролет не слагайте — корените се разклоняват и загниват. Тежката почва олекотете с пясък и компост: в нея цвеклото остава дребно, а след дъжд се образува кора, която кълновете трудно пробиват.
Гъстотата от 12–16 хиляди растения на декар означава 12–16 растения на квадратен метър. В двора това се постига с редове през 50 см и растения в реда през 12–16 см след прореждането. На лехата с ширина 1 м се побират два реда.
Семената са много повече от растенията, които ще останат. Причината е прореждането: от всяко кълбо поникват по няколко кълна, а в реда остава само едно растение.
Изчакайте ден през март, в който почвата се рони в ръката, а не лепне. Накиснете семената за 12–24 часа във вода със стайна температура и ги изсушете леко на хартия — така поникват по-бързо и по-равномерно. Начертайте браздички с дълбочина около 3 см, пуснете семената гъсто, през 1–1,5 см, и заринете. Притиснете пръстта с дъска.
При първите истински листа оставете туфичките през 6–8 см. Две-три седмици по-късно махнете още и оставете крайното разстояние. Изтръгнатите млади растения са зеленина за зайците и кокошките — нищо не се губи. Поливайте след прореждането, за да прилегне пръстта около останалите корени.
Ако поникването е неравно — заради студ, кора или птици, — до средата на април допълнете празните места. Накиснете няколко семена и ги пуснете в празнините. По-късната сеитба дава по-дребни корени, но все пак запълва реда. Друг начин е да преместите излишни кълнове от гъстите места при първото прореждане, с бучка пръст около корена.
В двора лехата се плеви с ръка и с мотичка. Първите шест седмици след поникването са решаващи: цвеклото е малко и лесно се губи сред лобода и щир. Плевете след дъжд или поливане, когато плевелите излизат с корена. По-късно листата на цвеклото засенчват почвата и плевенето почти спира.
Застелете междуредията със слама или сено от косенето — покривката пази почвата влажна и не пуска плевели. При суша полейте обилно веднъж седмично. Не късайте много листа през лятото: всяко листо храни корена. От едно растение можете да вземете по едно-две външни листа, но не повече.
Наесен, в сух ден и преди трайните слани, изтеглете корените за листата. Оставете ги няколко часа на лехата да изсъхне калта и я изтупайте. Отвийте листата с ръка, без да нараните главата на корена. Наранените и дребните корени отделете — те се дават първи. Ако прибирането съвпадне с дъждовни дни, изчакайте два-три сухи дни: мокрите и калните корени се пазят зле.
В мазето корените се пазят в щайги или на купчина върху дъски, далеч от стената. Ако въздухът е сух, пресипете ги с влажен пясък или дървени стърготини. Подходящата температура е около 2–5 °C. На всеки две-три седмици прегледайте запаса и махнете омекналите корени.
Не давайте замръзнали или гнили корени, а смяната в храната правете постепенно. Измивайте корена непосредствено преди храненето, не по-рано — измитото цвекло в мазето загнива.
Жълтият корен се различава веднага от салатното червено цвекло — в мазето партидите не се объркват и в кухнята не попада фуражен корен. Жълтата кора се вижда и в лехата, когато коренът се подаде над почвата, така че лесно се преценява кога е време за прибиране.
Ако искате да пазите собствено семе, изберете наесен няколко здрави, едри корена и ги съхранете отделно. През пролетта ги засадете отново. През второто лято растението избива висок цветоносен стрък и до края на лятото дава семе. Цвеклото се опрашва от вятъра и се кръстосва с други цвекла и с листното цвекло, затова цъфтящите растения трябва да са далеч от тях.
За говеда и овце, с прибиране в кагат, вижте Червен Екендорф. Всички сортове цвекло са в раздела за цвекло.
| Семена | |
| Височина на растението | 10 - 40 см |
| Дълговечност | Двугодишно растение |
| Зимоустойчивост | Незимоустойчиво растение |
| Кога се засява | Март, Април |
| Място на отглеждане | Отглеждане на открито |
| Начин на засяване | Директна сеитба |
| Необходимост от опора | Отглеждане без конструкция |
| Необходимост от светлина | Светлолюбив вид |
| Нужда от поливане | Умерено поливане |
| Особености на растението | Директни сортове |
| Предназначение на плода/цвета | Прясна консумация, Фураж |
| Цвят на плода/цвета | Жълт |
| Цъфтеж/Беритба | Юни, Юли, Август |