Семена на многогодишен луков шивес с деликатен вкус

Шивесът е лукът, който не вадите от земята: режете листата, а растението ги пуска отново. Това е многогодишно растение с тънки, тръбести листа и вкус, малко по-деликатен от този на лука. Бере се, щом достигне 20–25 см, а листата се използват пресни — като подправка за салати, месо, риба и супи.

Шивесът се отглежда чрез разсад, на открито или в саксия и сандъче. Освен за кухнята, растението има и декоративна стойност: гъстите туфи и кълбестите цветове украсяват бордюра на лехата и балконското сандъче. Пакетът съдържа 2 гр. семена.

Шивесът накратко

Какво е шивес

Шивесът (Allium schoenoprasum) е от същия род като лука, чесъна и праза. За разлика от тях, той не образува едра глава. Растението расте на гъсти туфи от малки, издължени луковички, от които излизат десетки тънки кухи листа. Именно листата се ядат.

Вкусът е луков, но по-мек и по-свеж — без острата лютивина на суровия лук. Затова шивесът се слага там, където лукът би бил прекалено силен: в млечни сосове, в яйца, върху рибата.

Шивес, зелен лук или китайски лук

Трите често се бъркат на пазара:

• Зеленият лук е млад лук от семе или арпаджик. Листата му са по-дебели, а при беритбата обикновено се вади цялото растение.
• Шивесът има тънки, тръбести листа, расте на туфи и се реже многократно, без да се вади.
• Китайският лук (Allium tuberosum) има плоски листа с вкус на чесън и бели цветове.

Разсад: няколко семена в клетка

Шивесът се отглежда чрез разсад. Семената на лука покълват бавно, затова бъдете търпеливи — поникването отнема около две седмици. Сейте в табла или клетки с рохкава смес и покрийте семената с около 1 см субстрат. Поддържайте го равномерно влажен, но не мокър.

Хитрината при шивеса е да сеете по 5–10 семена в една клетка. Така от всяка клетка излиза малка туфа, която се засажда като едно растение. Туфата се развива по-бързо от единично растение и дава първа беритба по-рано.

Засадете туфите на открито, когато са високи 10–15 см и имат здрави корени. Оставете около 20–25 см между тях — за няколко години всяка туфа се разраства значително.

Място за години напред

Шивесът е многогодишен — не го слагайте в лехата, която ще прекопавате всяка година. Подходящо е слънчево място по края на зеленчуковата градина, до билките или в бордюр покрай пътеката. Почвата трябва да е рохкава, умерено влажна и с добра органика. В тежка, мокра почва луковичките загниват.

През зимата надземната част изсъхва, а напролет туфата израства отново от луковичките. Добро място е и близо до кухнята. Шивесът се бере с ножица за минута — колкото по-близо е, толкова по-често ще го използвате.

Беритба на 20–25 см

Първата беритба е, когато листата достигнат 20–25 см. Режете цели снопчета листа на 3–5 см над почвата, а не само върховете им. След рязането туфата бързо пуска нови листа от основата. За няколко седмици туфата отново е готова за рязане.

През сезона една туфа се реже многократно. Подхранвайте с течен органичен тор след всяко второ рязане и поливайте в сухо време — листата се възстановяват по-бързо.

Цветовете

Към края на май и през юни шивесът пуска кухи стъбла с кълбести розово-лилави цветове. Те привличат пчели и са декоративни — затова шивесът често се сади и в цветни бордюри. Цветовете са ядливи: разделени на отделни цветчета, те дават цвят и мек луков вкус на салатата.

Цветните стъбла обаче са твърди и не стават за ядене. Ако берете шивес основно за листата, отрязвайте цветните стъбла в основата. Така растението насочва силите си към нови листа.

В саксия и сандъче

Шивесът е подходящ за балкон и перваз. Изберете саксия с дълбочина поне 15–20 см и отвор за оттичане, с рохкав субстрат. Една саксия с диаметър 15–20 см побира 1–2 туфи. В съд почвата изсъхва по-бързо — поливайте, когато горният слой е сух, и подхранвайте редовно, защото рязането изтощава растението.

Поставете съда на най-светлото място. На сянка листата стават тънки, бледи и се огъват.

Делене на туфите

След 3–4 години туфата става гъста, а листата — по-тънки. Тогава е време за делене. Напролет или в началото на есента изкопайте цялата туфа, разделете я с ръце или нож на няколко части с по 5–10 луковички и ги засадете на нови места. Получавате няколко нови растения без нова сеитба, а старите се подмладяват. Делението е и лесен начин да подарите шивес на съседи и приятели — всяка част се прихваща бързо.

В кухнята

Листата се използват пресни, като подправка за салати, месо, риба и супи. Няколко правила пазят аромата им:

• Режете с ножица — тъпият нож мачка тънките листа и те губят сок.
• Добавяйте накрая — в супата и соса сложете шивеса, след като махнете съда от котлона. Варенето отнема свежия вкус.
• С яйца и картофи — омлет, бъркани яйца, печени картофи с масло и шивес.
• В млечен сос — кисело мляко или крема сирене със ситно нарязан шивес и щипка сол за рибата и зеленчуците на скара.
• В зелена салата — шепа ситно нарязан шивес замества пресния лук, когато искате по-мек вкус.
• Върху рибата — поръсете запечената или пушената риба непосредствено преди сервиране.

Пресен шивес и през зимата

Ако искате свежи листа и през зимата, изкопайте в края на есента малка туфа от градината и я засадете в саксия. Оставете саксията навън няколко седмици — растението има нужда от кратък студен период, за да излезе от покоя. След това я внесете на светъл перваз в хладна стая. След няколко седмици туфата пуска нови листа, които се режат както в градината. Напролет върнете растението в лехата, за да се възстанови.

За зимата: фризер, а не сушене

Изсушеният шивес губи голяма част от аромата си. По-добре е да го замразите: нарежете листата ситно, разпределете ги в купички на формичка за лед и ги залейте с малко вода или олио. Замразените кубчета се пускат направо в супата или соса.

Листни въшки и трипс

Шивесът рядко има сериозни проблеми. В горещо и сухо време по листата могат да се появят сребристи ивици — следи от трипс. Листни въшки понякога заселват връхчетата. Силна водна струя и рязането на нападнатите листа обикновено са достатъчни: новите листа израстват чисти.

Чести грешки

1. По едно семе в клетка. Тънки, бавно растящи растения.
2. Рязане само на върховете. Туфата остава с пожълтели, огрубели листа.
3. Тежка, мокра почва. Загнили луковички.
4. Сушене вместо замразяване. Безвкусна подправка.
5. Неделена туфа години наред. Тънки, дребни листа.

Ако подреждате леха с подправки и лук, разгледайте семената на лук в каталога.