Шипка Лютина е малка чушка с голяма лютивина: 6–9 см дължина, триъгълна форма и силно лют вкус. Това е ранен, високодобивен сорт, нова българска селекция. Растенията са високи около 60–65 см, а чушките висят на извити дръжки. В техническа зрялост са тъмнозелени и лъскави, при пълно узряване стават оранжеви.
Плодовете са месести, с 2–3 камери, най-често две. Отглеждат се чрез разсад — в полиетиленови оранжерии или на открито при късно производство.
| Лютивина | Силно люти |
| Плод | Триъгълен, 6–9 см, 1,5–2,5 см в основата, месест, 2–3 камери |
| Цвят | Тъмнозелен с гланц → оранжев при узряване |
| Растение | Около 60–65 см; плодовете висят на извити дръжки |
| Ранозрелост и добив | Ранен, високодобивен |
| Отглеждане | Разсадно; в оранжерия или на открито |
| Схема | Оранжерия 60/15–25 см; открито 70/15–25 см |
| Плододаване | Юли – септември, според производството |
| Сеитбена норма | 120–180 гр./дка |
| Семена в 1 гр. | 130–150 бр. |
| Разфасовки | 2 гр. (260–300 семена), 50 гр. |
Лютото усещане се дължи на капсаицина. Повечето хора мислят, че лютото е в семките. Всъщност капсаицинът се образува в светлите жилки и в семеносната част вътре в чушката. Семките са люти, защото са залепени за тях.
Практичното следствие: ако искате по-мек вкус, разрежете чушката и изчистете жилките и семеносната част. Ако искате пълна сила, използвайте я цяла.
Лютивината не е постоянна величина. Чушките стават по-люти, когато узряват, и когато растението е подложено на стрес — жега и неравномерно поливане. Равномерно поливани растения дават по-предсказуеми плодове.
През 1912 г. американският фармацевт Уилбър Сковил измисля прост тест. Екстракт от чушката се разрежда със захарен разтвор, докато дегустаторите престанат да усещат лютивина. Колкото повече разреждания са нужни, толкова по-люта е чушката. Така се ражда скалата на Сковил. Сладкият пипер е на нула, а при лютите сортове стойностите са от хиляди до над милион единици. Днес лютивината се измерва с лабораторен уред, но мерната единица е запазила името му.
Любопитно: растенията образуват капсаицин, за да се пазят от бозайници. Птиците не усещат лютивината. Те изяждат плодовете и разнасят семената надалеч — точно това, от което растението има нужда.
Плододаването е от юли до септември — по-рано при оранжерийното производство, по-късно при откритото.
Пиперът покълва бавно и обича топлина. Дръжте табличките на топло, около 25 °C, докато семената поникнат, после свалете температурата и дайте възможно най-много светлина. Пикирайте в отделни клетки.
В оранжерия редовете са на 60 см, а растенията в реда — на 15–25 см. На открито междуредието е 70 см. Ниският хабитус от 60–65 см прави растенията стабилни и те рядко се нуждаят от опора.
Високият добив идва при равномерни условия. Поливайте редовно и в основата, без да оставяте почвата да се напуква. Мулчът от слама пази влагата и почвата хладна в жегите. Щом се вържат първите чушки, подхранвайте с калий — той е важен за развитието и качеството на плодовете.
Берете редовно. Растение, натоварено с узрели плодове, връзва по-малко нови. Ако искате оранжеви чушки за сушене, оставете част от растенията да узряват докрай, а от останалите берете зелено.
В оранжерията плододаването започва по-рано. В най-горещите дни я проветрявайте още от ранна сутрин. При късното производство на открито плододаването е по-късно в рамките на юли – септември.
В 2 грама има 260–300 семена. Ако смятаме по нормата за производство (120–180 гр./дка), те покриват около 11–17 м². Лютите чушки обаче се ядат на парче, не на килограм. За домашна употреба броят растения е много по-малък, отколкото при сладкия пипер, така че голяма част от плика остава за следващия сезон. Петдесетграмовата разфасовка е за стопанско производство и покрива 0,28–0,42 дка.
Тъмнозелените лъскави чушки са в техническа зрялост и вече са люти. Подходящи са за туршия и за прясна консумация. Оранжевите са напълно узрели, с по-плътен вкус и по-силна лютивина. Те са за сушене, за люто олио и за консервиране.
Режете чушките с ножица, заедно с дръжката. Скъсаната дръжка оставя рана, през която плодът загнива при сушене.
Пресните чушки се замразяват и цели, без бланширане. Измийте ги, подсушете ги и ги сложете в плик във фризера — за готвене се използват направо замразени.
Капсаицинът се задържа по кожата часове наред. Почиствайте силно люти чушки с ръкавици. Ако сте ги пипали с голи ръце, не докосвайте очите и лицето. Само вода трудно отмива капсаицина от ръцете — измийте ги със сапун или първо ги натрийте с олио. Ако парването е в устата, пийте мляко или кисело мляко: белтъкът казеин и мазнината в тях свързват капсаицина.
Добре изсушените чушки се чупят като стъкло, а не се огъват. В затворен буркан, на тъмно и сухо място, запазват лютивината си дълго — обикновено повече от година. Цветът избледнява по-бързо от лютивината, особено на светло, затова дръжте буркана в шкаф.
Кълняемостта в проценти и срокът на годност са посочени на гърба на плика. Ако търсите люти чушки с различна форма и лютивина, разгледайте всички семена на люти чушки.
| Семена | |
| Височина на растението | 40 - 70 см |
| Дълговечност | Едногодишно растение |
| Зимоустойчивост | Незимоустойчиво растение |
| Кога се засява | Февруари, Март, Април |
| Място на отглеждане | Отглеждане на закрито, Отглеждане на открито |
| Начин на засяване | Отглеждане чрез разсад |
| Необходимост от опора | Отглеждане без конструкция |
| Необходимост от светлина | Светлолюбив вид |
| Нужда от поливане | Умерено поливане |
| Особености на растението | Директни сортове |
| Предназначение на плода/цвета | Прясна консумация, Консервиране |
| Цвят на плода/цвета | Зелен, Оранжев |
| Цъфтеж/Беритба | Юни, Юли, Август, Септември |