Семена на сладка тиква Виола цигулка за зимно съхранение

Виола е тиквата, която издържа месеци в мазето: удължен плод с формата на цигулка, гладка оранжева кора и сладко, плътно, силно ароматно месо. Плодовете са дълги средно 40–50 см и са много трайни — издържат месеци, ако се съхраняват в прохладно помещение на сянка. Сортът е средно ранен, с вегетационен период от 110 дни, и е подходящ както за прясна консумация, така и за съхранение.

Познатата у нас като „цигулка“ тиква е от групата на мускатните тикви. Сее се директно на мястото, в гнезда, през юни, а плодовете се прибират през септември – октомври.

Основни данни

Колко растения от един плик

Семената на тиквата са едри — в един грам има само 2–4 броя. Пликът от 3 гр. съдържа около 6–12 семена. При 4–5 семена в гнездо това са 1–3 гнезда, а след прореждането — 1–3 растения. Всяко растение заема около 4 м², защото гнездата са на около 2 м едно от друго — общо 4–12 м² за семейна градина.

Разфасовката от 100 гр. — 200–400 семена — е за стопанско производство. Сметката съвпада с нормата: при гнезда на 2 × 2 м на декар се правят около 250 гнезда, а при 4–5 семена в гнездо са нужни 1 000–1 250 семена — тоест около 250–625 гр. според едрината на семената, близо до посочената норма от 350–600 гр./дка.

Сеитба през юни, в гнезда

Виолата се сее директно на постоянното място, без разсад. Срокът — 10–25 юни — е избран така, че растенията да поникнат едва след като опасността от късни пролетни слани е отминала. Почвата трябва да е затоплена до поне 13–14 °C, за да покълнат семената и да се развият младите растения.

1. Направете гнезда с диаметър около 40–50 см, на разстояние около 2 м едно от друго. Подгответе ги предварително, както е описано по-долу.
2. Поставете 4–5 семена във всяко гнездо, подредени в кръг, на дълбочина 6–7 см. Едрите семена се засяват дълбоко, където влагата се задържа в юнската жега.
3. Когато растенията развият 3–4 листа, оставете само едно — най-мощното. Останалите отрежете при почвата, без да ги скубете, за да не нараните корените на оставеното.

Подготовка на гнездото

Тиквата е лакома култура. Седмица-две преди сеитбата изкопайте гнездото на дълбочина една лопата и смесете почвата с кофа угнил оборски тор или компост. Така корените намират храна и влага точно там, където са най-нужни в първите седмици. Оформете гнездото като плитка чиния — водата при поливане остава при корените и не се оттича встрани.

Докато стъблата не покрият земята, плевете около гнездата. По-късно гъстите листа засенчват почвата и плевелите изостават сами.

Място за растене

Корените на тиквите са големи, а стъблата — стелещи се. Едно растение покрива няколко квадратни метра. Затова разстоянието от около 2 м между гнездата не е прахосване, а условие за добра реколта. Можете да насочвате стъблата в желаната посока — например по края на градината или между редовете на царевицата.

Тиквата е светлолюбива и сухоустойчива. Добре вкоренените растения понасят летните засушавания, но в периода на връзване и наедряване на плодовете дълбокото поливане на 7–10 дни увеличава добива.

Опрашване и плодове

Тиквата има отделни мъжки и женски цветове. Женските се познават по малката тиквичка под цвета. Опрашват ги пчели и земни пчели рано сутрин. Ако в градината има малко опрашители, женските цветове могат да се опрашат ръчно — като докоснете откъснат мъжки цвят до близалцето на женския.

Под всеки едър плод поставете дъска или слама. Така долната страна не лежи на влажна почва и не загнива до беритбата.

Беритба: когато листата увяхнат

Вегетационният период е 110 дни. Сеитбата в средата на юни дава плодове за беритба в края на септември – началото на октомври. Признак за беритба е увяхването на листата.

Режете плода с остър нож, като оставите 5–10 см дръжка. Плод без дръжка или с наранена кора не се съхранява дълго — използвайте го първи. Не носете тиквите, като ги държите за дръжката — тя може да се откъсне.

Приберете тиквите преди първата слана. Измръзналата кора става мека и плодът загнива в склада.

Съхранение — главното предимство на Виолата

Плодовете на Виолата са много трайни и издържат месеци при правилни условия. Преди да ги приберете, оставете ги 1–2 седмици на топло и сухо място, на слънце или под навес. Кората се втвърдява, а дребните наранявания заздравяват.

След това тиквите се пазят в прохладно помещение на сянка — мазе, изба или гараж — с постоянна температура около 10–15 °C и ниска влажност. По-силен студ уврежда мускатните тикви. Наредете ги на рафт или на дървена скара, на един пласт, без да се допират. Преглеждайте ги веднъж месечно и използвайте първо тези с петна.

Защо Виолата става по-сладка в мазето

Прясно откъснатите мускатни тикви са вкусни, но след няколко седмици съхранение стават още по-сладки. В плода част от нишестето постепенно се превръща в захари, а месото става по-ароматно и по-наситено на цвят. Затова тиквите от октомври често са най-вкусни през декември и януари.

Тиквата цигулка в кухнята

Плътното, сладко и ароматно месо на Виолата е за печена тиква с мед и орехи, за тиквеник, за крем супи и за пюре. Удобството на формата: в тясната, дълга „шийка“ на цигулката няма семена. Тя е изцяло месо и се реже на равни кръгове или кубчета. Семената са събрани в издутата долна част.

Семената от издутата част не изхвърляйте. Измийте ги, подсушете и ги изпечете във фурна на ниска температура с малко сол — стават хрупкаво мезе. За зимата сварената или печена тиква може да се пасира и замрази на порции за супи, тиквеник и сладкиши.

Любопитно: тиквите произхождат от Америка, където се отглеждат от хилядолетия. В Европа стигат след плаванията на Колумб и бързо се разпространяват заради хранителните си качества и трайността си.

Чести грешки

1. Сеитба в студена почва. В почва под 13–14 °C семената покълват бавно и често загниват.
2. Гнезда твърде близо едно до друго. Растенията се задушават, плодовете са дребни.
3. Неразредени гнезда. Няколко слаби растения вместо едно силно.
4. Беритба без дръжка. Тиквата загнива в мазето.
5. Влажно и топло място за съхранение. Гниене за седмици вместо трайност за месеци.

Сравнете Виола с другите семена на тикви в магазина.