Целината (Apium graveolens) е двугодишно растение от семейството на сенникоцветните, ценено за своя аромат и хранителна стойност. Има три основни вида целина: листна целина – кервиз (отглежда се заради големите гладки листа), дръжкова целина (стъблена) – заради едри месести дръжки, и главеста целина (коренова) – заради едри кореноплоди. Стъблената целина образува компактен храст с дебели стъбла, които се консумират бели или кремави след избелване (бланширане). Това растение е богато на витамини C, K и витамини от група B, минерали (калий, магнезий) и антиоксиданти, а също така има диуретично действие и подпомага имунитета.

Климатични изисквания и светлина

Целината предпочита хладен, влажен климат. Оптималната температура за растеж е около 18–20 °C. При високи температури над 25–30 °C растенията стават слаби и податливи на болести, а при твърде ниски (под 5–8 °C) могат да стрелкуват преждевременно. Затова е важно да изберете прохладно и умерено слънчево място. Целината е взискателна към светлина – при недостиг листата й изтъняват и пожълтяват, а дръжките остават малки и горчиви. По тази причина растенията се слагат на слънчеви лехи или поне на полусенка в градината.

Насоки за климатични условия:

Температура: Идеалните 18–20 °C; избягвайте продължителна жега, както и силни студове.

Светлина: Пълно или частично слънце, без дълбока сянка.

Влажност: Влаголюбиво растение – обича постоянно влажна почва, но внимавайте да няма застой на вода.

Почва и подготовка за засяване на семена сортови от целина

Почвата за целина трябва да е дълбока, рохкава, богата на органични вещества, умерено глинесто-песъчлива и добре дренирана. Преди засаждане лехата се подготвя с богато наторяване: напролет почвата се разорава и се внасят 8–10 кг разложен оборски тор или компост на кв. м, както и минерални торове – около 40–50 г суперфосфат и 20 г калиев тор на кв. м. Това осигурява бавно освобождаващи се хранителни вещества. При нужда за кисели почви се добавя прахгасена вар, за да се постигне рН около 6.5–7.0 (неутрално).

Подготовка на лехата:

Почистете почвата от плевели и камъни.

При есенно подравняване внесете тор и разклатете почвата.

При засаждане добавете допълнителна доза балансиран NPK тор, за да стимулирате растежа.

Целината реагира добре на подхранване, особено ако торенето е балансирано и системно.

Засаждане и отглеждане на разсад

Целината почти винаги се отглежда чрез разсад – семената се засяват първо в семена и след това готовият разсад се разсажда на постоянно място. Семената покълват бавно заради етеричните масла, затова е полезно да се накиснат 24 ч. в топла вода преди сеитбата.

Сеитба на семена:

Време: Втората половина на март – началото на април на открито (за по-късен разсад) или през февруари в контейнери/студено оранжерийно помещение за ранен разсад.

Дълбочина: около 0,5 см, с плътно застопорена, влажна почва.

Разреждане: При никненето поддържайте постоянна влага; температурата трябва да е около 22 °C (над 10 °C).

Количество семена: изразходват се около 1–2 г семена на кв. м (около 10–20 г на дка).

Пикиране (разреждане) на разсада се прави, когато растенията достигнат 2–3 листа. За по-ранно производство младите растения се пикират на разстояние 5 см между редовете и 3–4 см между растенията. Това осигурява по-силни, добре развити корени. Ако разсаждате за късна реколта, може да не пикирате – просто проредете, оставяйки по-рядко растения.

Разсаждане на открито:

Най-добро време: края на май – началото на юни (когато температурата на почвата се затопли и растението има 4–5 добре развити листа).

Подготовка: Полива се обилно ден преди пренасянето, за да се намали стресът.

Саждане: Изкопайте дупки на същата дълбочина, на която са били в саксията. При засаждане премахнете 1/3 от корена и част от най-долните листа, за да се улесни прихващането.

Разстояние: Около 30–40 см между редовете и 25–30 см между растенията (подобно на главестата целина). Може да засаждате и двуредово или три редово с междуредия 40–50 см, ако имате повече растения.

При гъсто засяване (например за бърза листна реколта) поддържайте разстояние 12–15 см между растенията в реда. Независимо от вида, целината не се справя добре, ако корените й са притиснати, затова й дайте достатъчно място.

Поливане

Целината е много влаголюбива и притежава плитка коренова система. Почвата трябва да е винаги умерено влажна, но без застояване на вода. Сушата бързо забавя растежа: листата стават жилави, стъблата – твърди и горчиви.

Практически съвети за поливане:

Поливане при засаждане: Задължително полейте обилно веднага след разсаждането. Дръжте почвата влажна особено през първите седмици до прихващане.

Редовен режим: В началото (при бавен растеж) поливайте по-често – през 3–4 дни. След това може да намалите до 1 път седмично при нормални условия. В горещини или на по-пясъчливи почви честотата може да се увеличи.

Избягвайте пресушаване и преовлажняване: Влагата не бива да се задържа като локви (риск от кореново гниене), но и не позволявайте почвата да изсъхва напълно. По време на сеитба/никнене поддържайте добра почвена влажност.

Поливките са един от най-важните грижи през сезона. При понижение на температурите поливайте по-рядко (10–12 дни), а през сухо и горещо време – по-често (3–5 дни). След поливане или дъжд разрохквайте повърхността на почвата, за да се предотврати уплътняване.

Торене

Целината е изискваща култура по хранителен режим. В допълнение към органичната обогатеност е добре да осигурите и минерално подхранване. Особено чувствителна е към недостиг на бор, магнезий и калций.

Основни мерки:

При засаждане: По-горе се спомена внесения оборски тор и фосфорно-калиево торене. Това полага добра основа.

Първо подхранване: Около 2 седмици след разсаждането (първо окопаване) подхранете с 20 г амониев нитрат + 20 г суперфосфат + 10 г калиев сулфат на кв. м. Това стимулира растежа на стеблата и листата.

Второ подхранване: При нужда (след още 2–3 седмици) може да повторите с 1.5–2 г амониев нитрат на кв. м, особено ако почвата е слаба.

Фолиарно торене: Може да използвате течни торове (съдържащи микроелементи) за спрей върху листата. Особено при появата на признаци за глад на Бор или Мg (жълтеене по дръжките).

Важно е торенето да е балансирано – избягвайте силно концентриране на азот в късната фаза, защото това може да ускори стрелкуването (прехвърляне в цвят). Редовното добавяне на органична материя (браншова коприна или компост на повърхността при поливане) също поддържа почвата питателна.

Грижи през вегетацията

По време на растежа грижите са относително лесни: основно поливане, окопаване и плевене. Корените на целината са сравнително плитко разположени, затова не бива да се накъсват при окопаване. Поддържайте леглото без плевели, за да не се конкурират за вода и хранителни вещества.

Окопаване: Извършва се на повърхност (5–6 см дълбочина) 3–4 пъти през сезона. Първото окопаване може да направите няколко дни след засаждането, след това на всеки 10–15 дни или при нужда. По време на второ и трето окопаване може да внесеe допълнителни минерални торове (азот и калий).

Плевене: Веднага след поливка почиствайте плевелите – цели се хлабав почвен кръг около растенията.

Бланширане (избелване) на дръжките: За бяла и крехка дръжка е характерно загърляне на растенията. Това означава постепенно покриване на стеблата със почва или слама, за да се ограничи достъпът на светлина. Процедурата е следната:

Завържете листата: Съберете и вържете горната част на листата с канап или връв (без да се притискат дръжките), за да не се наранят.

Първо загърляне: Покрийте първата трета от височината на дръжките с почва. Оставете останалата част над земята.

Допълнително загърляне: След около 1 седмица покрийте още 1/3 от стеблата, а след няколко дни – и последната част.

Времетраене: Обикновено около 15 дни от началото на избелването до готовността.

Този процес ограничава образуването на хлорофил и прави дръжките меки и нежни. За ранното (летно) производство бланширането се прави обикновено през август, а за късното – през октомври. След избелване дръжките са готови за прибиране и консумация.

Болести и неприятели

Целината може да се нападне от някои характерни вредители и болести. Превенцията включва добри агротехнически практики: сеитбооборот (избягвайте отглеждане след зеленчуци от семейството на Сенникоцветните), почистване на растителни остатъци и здрав разсад.

Чести неприятели:

Листни въшки: Смучат сок от долната страна на листата и по дръжките, образуват лепкав секрет (“медена роса”) и водят до пожълтяване на растенията. Взема ви се мрежа от паяжини (саждеста плесен) по листата. Мерките са: топене на колонии с лека струя вода или специализирани инсектициди.

Морковна муха: Вредителят снася яйца в почвата около растенията, а ларвите копаят галерии в корените. Нападнатите растения загиват или губят вкусови качества. Контролът е чрез унищожаване на растителните остатъци след жътва и третиране с инсектициди в периодите на активност.

Phytophia icterica: Бръмбар, който напада кореноплодни култури, включително целина. Ларвите му гризат вътрешността на корена, което води до гниене. Предпазно се унищожават остатъците от корени и се спазва сеитбооборот.

Листоминиращи мухи: Яйца се слагат под листата и ларвите гризят мини в тях. Това обикновено не причинява сериозни повреди, но може да се третира при необходимост.

Чести болести:

Септориоза (листо петна): Гъбична болест, която причинява жълто-кафяви петна с червеникав контур по листата. Влажното време с температури около 18–20 °C благоприятства развитието. При силно нападение листата могат напълно да се разпаднат. Мярка срещу септориоза е използването на здрав семенен материал и третиране с фунгициди, както и почистване на растителните остатъци.

Брашнеста мана: Появява бял прахообразен налеп по листата, който след това образува черни точки от гъбните плодни тела. Среща се при горещо и сухо лято. Засяга най-вече листната и дръжкова целина. Борбата е предимно превантивна (вентилация, редовно окопаване) и с фунгициди, ако е нужно.

Бактериални гнили: При продължителни дъждове и хладно лято може да се появи бактериално меко гниене (Erwinia), което кара кореноплодите да омекват и загниват. Предпазването става чрез рационално напояване (без излишни наводнения) и отстраняване на нападнатите растения.

По принцип целината изисква добра хигиена: редовно проверявайте растенията, премахвайте плътно засадени плевели, осигурявайте циркулация на въздуха (не засаждайте твърде плътно) и сменяйте мястото на отглеждане на всеки 2–3 години.

Прибиране на реколтата

Дръжковата (и листната) целина дава реколта около 80 дни след разсаждането, в зависимост от сорта. Приоритетно се берат зрелите дръжки отвън навътре, като се режат близо до почвата. Прибрана рано, свежата целина се използва прясна в салати или супи. Главестата (кореноплодната) целина се оставя по-дълго в почвата – обикновено се прибира късно през есента (септември-ноември), но преди застудявания. При студа корените могат да загубят водно съдържание и да загният.

Бланшираните дръжки след 10–15 дни покрити са готови за консумация. Важно е да не се изчаква мраз, тъй като лед удря клетките в тъканите. Реколтираната целина е най-сочна, ако се прибере сутрин или вечер, когато слънцето не я е изсушило.

Съхранение

Целината съдържа над 90% вода и затова е чувствителна при съхранение. За да остане свежа, трябва да се пази в хладилник или в други хладни и влажни условия. Основни методи на съхранение:

Хладилник (0–4 °C): Идеалното място за пресната дръжкова целина. Подходящи са отделения с висока влажност.

Увиване в алуминиево фолио: Може да завиете стеблата плътно във фолио, което спира загубата на влага и предотвратява смачкване. За разлика от пластмасова торба, фолиото „диша“ и не се кондензира влага. Така целината може да остане свежа около две седмици.

В буркан с вода: Нарежете стеблата и ги поставете (с отсечената страна надолу) в съд с чиста вода, подобно на подредба на цветя. Сменяйте водата през ден – така целината може да остане свежа около седмица. Този метод е удобен при употреба в следващите дни.

Замразяване: Най-добрият начин за по-дълго съхранение е да бланширате дръжките за 2–3 минути във вряща вода, охладите ги и след това замразите в пликове или кутии. След размразяване структурата леко се разпада, но вкусът и хранителните вещества остават почти неизменени (използвайте ги за супи, сосове).

Изба/пясък (за главеста целина): Кореноплодната целина може да се съхранява продължително (няколко месеца) в избички или пясъчни ями, като се зарие в леко влажен пясък. Този метод пази корените от изсушаване.

Следете за признаци на разваляне: нагарчава ли се, омекват ли стеблата, появяват ли се тъмни петна или плесен. Избягвайте съхранение при прекалена суша (целината става гумирана) или при прекалена влажност (по-влажните условия водят до загниване). Също така не съхранявайте целината до плодове, отделящи етен (ябълки, банани и др.), защото това ускорява нейното увяхване.

Целината не е сложно растение за отглеждане, ако й осигурите добро обгрижване: равномерна влага, богата почва и навременни грижи. Подходяща е както за начинаещи градинари, така и за опитни стопани. Следвайте горните стъпки за сеитба, торене и поливане, и вашата реколта ще бъде богата и сочна. Благодарение на дробностите по време на вегетация и внимание към болестите, може да се радвате на собствена домашна целина през целия сезон – свежи дръжки за салати през лятото и за приготвяне на супи през зимата.

Вижте и още полезна информация за отглеждане на главеста целина от семена