Целината (Apium graveolens) има няколко основни култивирани разновидности, които се различават по структурата на корените и стъблата. Листната целина не образува едър кореноплод, а дава множество фини перести листа и дръжчици – от нея ползваме най-вече листата за салати и супи. Дръжковата целина образува по-компактна розетка с месести, сочни дръжки (средно дебели 4–5 см), които са най-ценната част за консумация. Главестата целина (целерика) пък формира едри месести кореноплодни глави, които се обират в късна есен. Главестата целина има едър, кореноподобен корен, който се използва като зеленчук, а стъблата и листата ѝ също са ядливи.

 Главестата целина образува едри бели кореноплодни глави (целерика). За малки саксии обаче обикновено избираме листна или дръжкова целина – те дават реколта от пресни листа и тънки дръжки през цялото лято, без да е необходимо да чакате цял корен да узрее. Все пак и дръжковата целина може да се отглежда в контейнер, като разстоянието между растенията се съобразява с размера на съда (обикновено 12–15 см между растенията).

Избор на съдове и контейнери за разсад и отглеждане

При отглеждане на целина в саксия най-важно е контейнерът да е достатъчно дълбок и да има дренажни отвори. Корените на целината са доста дълги и плитко разположени, затова се препоръчват саксии с дълбочина поне 20–25 см. Подходящи варианти са пластмасови или керамични саксии, дървени кашпи, тава от поцинкована ламарина и т.н. – важното е дъното да позволява свободно отичане на излишната вода. Ето няколко често използвани типа контейнери:

Пластмасови саксии: леки и евтини, задържат влага по-добре, но затова е важно да проверявате поливането. Осигурете поне 20–25 см дълбочина и няколко отточни дупки на дъното.

Глинени/керамични кашпи: по-тежки и дишащи, с добро разпределение на корени, но бързо изсъхват и могат да се напукат при директно слънце. Имат естествена пропускливост, но пак се нуждаят от дренажен слой (камъчета или гравий) на дъното.

Дървени сандъчета: декоративни и с добри изолационни свойства – запазват корените хладни през лятото. Изгниват по-бързо, затова най-добре са от неръждаема стомана или импрегнирана дървесина. Трябва да са поне 30–40 см широки, за да поберат няколко растения.

Торфени или кокосови кашпи: екологични, но бързо се разграждат. Подходящи за листна целина, която няма силно развит кореноплод.

Без значение какъв материал избирате, контейнерът трябва винаги да има дренажни отвори. На дъното се полага 1–2 см дренажен слой (керамзит, чакъл или разчупени керамични плочки), за да не се задържа вода в субстрата.

Почвени смеси, дренаж и аерация

Целината расте най-добре в плодороден, богата на хумус почвен субстрат, който задържа достатъчно влага, но се дренира добре. Подходящи са смеси от градинска или универсална почва, смесена с добре угнил тор или компост, а за аерация се добавят перлит, вермикулит или речен пясък (до 10–20%). Примерна рецепта: 50% градинска почва, 30% компост, 20% перлит/вермикулит. Леката текстура предотвратява уплътняване и задържане на вода в кореновата зона.

Веднага след посаждане е добре да мулчирате повърхността на почвата – например с торф или слама. Мулчът задържа влагата и предотвратява образуването на почвена кора, както и растежа на плевели. При всяко отваряне на саксията, разрохквайте леко почвата в горния слой (1–2 см) – целината има плитка коренова система и не обича твърде дълбока обработка. И най-важното – избягвайте застояване на вода: ако саксията се наводни, корените могат да загният.

Подготовка на семена за целина и засяване

Семената на целината са много малки и лепкави. За да се улесни покълването, препоръчително е да ги накиснете във вода около 24 часа преди сеитбата. Това премахва част от етеричните масла и ускорява поникването. След накисването направете следното:

Засаждане: Разпръснете семената по повърхността на влажен субстрат или ги насипете в плитки процепи. Покрийте леко с тънък слой почва (около 0,5 см). Не натъпквайте силно – семената трябва да усетят влага от почвата, но да останат близо до повърхността.

Разстояние: Ако сеете повече семена в една саксия, направете ги на разстояние поне 5–8 см една от друга. След появата на първите 2–3 истински листа можете да проредите, оставяйки по едно здраво растение на място. При нужда прехвърлете (пикирайте) по-слабите и гъсто растящи кълнове в отделни съдове, на разстояние 10–15 см.

Срокове: В умерен климат (като в България) целината се сее в късна зима или рано напролет. За ранна пролетна продукция посейте семената на закрито през февруари–март и разсадът пониква на топло, след което през май-месец се изнася навън. На открито (на балкона или в студена оранжерия) може да се засява в края на март – началото на април, след като опасността от много силни мразове е отминала. В топлите региони (например край морето) може да се опита и есенно–зимно засаждане в края на лятото за по-дълъг вегетационен период.

Условия за покълване: температура, светлина, влажност

При посяване на семена осигурете постоянна топлина и висока влажност. Оптималната температура за покълване е около 20–22 °C. Не позволявайте температурата да спадне под 10 °C, тъй като семената се активират много бавно при студ. Поливайте леко, така че субстратът да е винаги влажен, но без локви. Високото съдържание на етерични масла в семената забавя покълването, затова е важно преди засяването семената да са увлажнени. За да поддържате влажност, можете да покриете саксията с прозрачен найлонов капак или фолио докато не се появят първите издънки.

След появата на кълновете осигурете силна разсеяна светлина (най-малко 6–8 часа дневно). Целината изисква добро осветление – недостигът на светлина я кара да избледнее и да дава по-слаби растения. При недостатъчно слънце ползвайте изкуствено осветление или поставете саксиите на южния прозорец, където е топло и светло, но без преки горещи лъчи.

Развитие на разсада и пикиране

Когато разсадът има 4–5 истински листа (обикновено след около 3–4 седмици от посяването), е време да го пикирате или прехвърлите в по-голям съд. При отглеждане в саксия обикновено се започва в малък съд (бутилка, кухненски съд) и след разсаждане окончателно в по-дълбок такъв. Преди преместването полейте добре, за да се извадят лесно корените. Пикирайте, като засадите всеки разсад с кореновата шийка на същото ниво, на което е била в първата саксия. При пренасянето на финално място леко разрохквайте почвата около корените, но не ги покривайте допълнително – целината трябва да запази растежната си точка на нивото на повърхността.

Разсадът се нуждае от щадящ преход. Веднага след пикирането поливайте обилно и не позволявайте субстратът да изсъхне напълно поне една седмица. Ако е прохладно навън, поддържайте саксиите на светло, но на закрито или по-уютно място, докато растенията укрепнат.

Поливане, торене и поддръжка

Целината е много влаголюбива култура. Почвата в саксията трябва да се поддържа винаги леко влажна, без да превишава. Поливайте обилно веднага след изсъхване на горния 1–2 см. През лятото може да се налага поливане ежедневно, особено при горещо време. Основният признак, че целината жадува, е избелване и загъване на листата; след поливка те се вдигат. Винаги поливайте внимателно, за да не оголите корените. Целината не търпи застояване на вода – презимете редовно излишната вода в чинийката под саксията.

Редовното разрохкване и премахване на плевели също е важно – целината има плитка коренова система и повърхността не трябва да се уплътнява. Извършвайте хоризонтални разрохквания на интервали от 2–3 седмици, само в горния слой (1–2 см).

Осигурете подхранване през вегетацията – контейнерът бързо изчерпва хранителните вещества. Подхранвайте със слаб органичен (или течен) тор примерно на всеки 2–4 седмици. Добри са течни торове за листни зеленчуци, органична храна или минерални смеси с бор, магнезий и калций (селен/калциев тор), тъй като целината е чувствителна на дефицит на тези елементи. Подхранването гарантира силен растеж и по-добър добив. След подхранване мулчирайте с тънък слой сух торф или слама – това допълнително задържа влагата и потиска плевелите.

Следете растенията регулярно. Отстранете изсъхнали или пожълтели листа. При дръжковата целина може да използвате техниката на „загърляне“: когато стъблата станат високички (20–30 см), постепенно ги заривате с пръст, за да избелите основата и да получите по-нежни, бели дръжки. За балкона обаче това е трудно приложимо, така че просто режещите от време на време долните външни листа (без да бъдат напълно премахвани) поддържа растението по-компактно и стимулира поникване на нови дръжки.

Вредители и болести при балконно отглеждане

Целината на балкона обикновено е по-защитена от масовите полеви вредители, но все пак следете за няколко неприятели:

Листни въшки: Малки насекоми, които се заселват по листата и младите издънки. Те отделят лепкав секрет (медена роса) и могат да прехвърлят вирусни заболявания. При поява се борят чрез измиване с водна струя или пръскане със сапунен разтвор или биологични инсектициди.

Морковена муха (Chamaepsila rosae): Вредител, който може да пострада кореноплодната част (при главестата целина). Жилещите ларви пълзят в корена и образуват тунелчета. Ако имате съседство с полета, където има морковена муха (латинка и др.), следете за краевете на саксията – може да поставите фин найлонов воал в периода около цъфтежа на ябълката, когато мухите снасят яйца.

Графозоми и други щитоносни бръмбари: Рядко се срещат по саксийна целина, но могат да гризат семената или да надупчат младите листа. Ако ги има, събирайте ги на ръка.

Охлюви и слизести охлюви: На балкон (особено на по-ниски етажи) при влажно време охлювите могат да достигнат и до саксиите с целина. Те гризат листата. Пръскайте бариера около саксията (напр. сух пясък, прахообразна пепел) или поставете спиралки/капани против охлюви.

Що се отнася до болести, най-често проблем е листен пригор (Cercospora apii) – гъбична болест, която причинява жълти петна по листата при много топло и влажно време. За предотвратяване избягвайте пръскане с дъжд или мокри разтвори върху листата, осигурете добра циркулация на въздух (не сгъстявайте растенията) и събирайте и изхвърляйте увредените листа. Други чести грижи включват предпазване от мана (пероноспороза) чрез избягване на задържане на вода върху листата и осигуряване на слънце на растението. При нужда използвайте биологични фунгициди (напр. на основата на сяра или мед), при спазване на упътванията за безопасна употреба.

Прибиране на реколтата и съхранение

Реколтата се прибира в зависимост от вида целина:

Целина за листа и дръжкова целина: Можете да започнете да брането около 2,5–3 месеца след поникването (около 80 дни след разсаждането). Най-добре е да режете външните стъбла и листа първо, докато центърът продължава да расте. Така растението ще продължи да генерира нови листа и дръжки за още време. Събраните листа и стъбла консумирайте пресни – в хладилник в плътно затворен плик или кутия могат да се съхраняват няколко дни.

Главеста целина (целерика): Обира се в края на есента (септември–ноември), преди силните слани. Не бива да се оставя да замръзне в почвата. След прибиране главестите кореноплоди почистват и може да се съхраняват на хладно и влажно (напр. в пясък или раздробена торфосмеска) до няколко месеца. В домашни условия можете да приберете и в хладилник, опакован в леко навлажнена хартия (подобно на съхранението на целина кореноплод).

Внимание: цели глави и листа целина държат сравнително кратко в прясно състояние. Затова приберете точно толкова, колкото ще използвате в рамките на седмица.

Отглеждане в различни сезони и региони (примерни указания)

Селината е култура, която предпочита прохладен климат с влажно лято. Различните региони на България имат свои особености:

София (континентален климат): Презимува с доста студени зими, но лятото е подходящо за селина (особено май–юни). Засейте семена в края на февруари–март на закрито, разсадът изнесете на балкона или терасата след отминаване на силните мразове (около края на април). През лятото осигурете много вода. Прибирайте листата до първите по-силни есенни слани; за главеста целина сеитба ще е още по-ранна, тъй като в София есента идва по-студена.

Пловдив (южен, топъл район): Лятото е горещо, затова за зелена пролетна реколта започнете още през февруари-март в саксии на топло. Наблюдавайте за изсушаване и при нужда осигурявайте лека сянка на обяд. Пловдив има и по-ранна пролет, така че втора реколта листна целина може да се посее и късно лято. Главестата целина тук узрява по-рано заради топлия климат – обикновено се браната в края на септември.

Варна и крайморски райони: Меката зима и меки есени позволяват по-дълъг вегетационен период. Можете да пробвате късно есенно сеене (август–септември) за зимни листа (подпомогнато от умерено отопление или подпокриване). Единственият минус е по-високата влажност – следете за развитие на гъбни заболявания. Зимата е по-мека, така че саксиите могат да останат навън, като евентуално ги покривате при слани.

Във всеки регион обаче най-важно е да наблюдавате своите растения и да коригирате грижите спрямо локалните условия – интензитет на слънцето, валежи и температури. При отглеждане на балкон рядко ще е необходимо допълнително осветление през лятото, а през зимата растенията слагайте на най-светлото място (или в близост до прозорец). При силно слънчево греене на западни или южни балкони може да покривате саксиите с плътен воал за ден-два, за да не прегреят чувствителните корени.

Вижте още полезна информация за отглеждане на дръжкова целина (селъри)