Семена на едър късен алабаш Гигант с бяла сърцевина

Гигант е късен алабаш с много едри, бледозелени стъблоплоди — средно 0,75–1 кг всеки — с бяла, сочна и хрупкава вътрешност. Сортът е много подходящ за директна консумация, за продължително съхранение и за замразяване. Вегетационният му период е 100–120 дни.

Семената покълват при почвена температура от минимум 8 °C. Сеитбата е възможна в широк период — от 15–20 февруари до 5–15 юни — а растенията се засаждат на 30 см едно от друго. Пакетът от 3 гр. съдържа около 900–1 050 семена.

Гигант накратко

Какво е алабашът

Алабашът е от семейството на зелето, но вместо глава от листа образува удебелено, кълбовидно стъбло над почвата. Именно то се яде — затова се нарича стъблоплод. Растението е ниско — стъблоплодът се образува над почвата, а листата излизат от самия стъблоплод на дълги дръжки. Вкусът напомня на сърцевината на зелето, но е по-сладък и по-нежен, а консистенцията — хрупкава като на ряпата.

Немското му име — Kohlrabi — означава буквално „зеле-ряпа“. Българското „алабаш“ идва от турски.

Гигант срещу ранните алабаши

Ранните сортове алабаш растат бързо и се берат малки — с размер на ябълка. Ако закъснеете с беритбата, вътрешността им става дървесна. Късните сортове като Гигант растат по-бавно, а стъблоплодът им наедрява до 0,75–1 кг. Вътрешността им е бяла, сочна и хрупкава, с отлични вкусови качества. Един плод стига за салата на цялото семейство или за няколко порции във фризера.

Дългата вегетация — 100–120 дни — има и още едно предимство: при късна, юнска сеитба беритбата идва наесен, в хладното време, а прибраните плодове се съхраняват дълго. Затова Гигант е сортът за есенната леха и мазето.

Кога да сеете

Сеитбата може да започне в средата на февруари и да продължи до средата на юни — от 15–20 февруари до 5–15 юни. Семената покълват, когато почвата е поне 8 °C.

• Ранна сеитба, февруари – март — за разсад на закрито. Разсадът се засажда навън, когато почвата се затопли и опасността от силни застудявания отмине.
• Пролетна сеитба, април – май — направо в лехата или за разсад.
• Късна сеитба, до 5–15 юни — за есенна беритба и за съхранение през зимата. При вегетация от 100–120 дни юнската сеитба дава плодове през септември и октомври, в хладното време, което алабашът предпочита.

Колко семена от 3 грама

В трите грама има около 900–1 050 семена. При норма 60–70 гр. на декар семената стигат за около 43–50 м². Семейната градина рядко има нужда от повече от 15–20 растения на сезон, затова сейте на няколко пъти — февруари, май и юни — за беритба на порции през сезона. Неизползваните приберете в затворен буркан в хладилника.

30 см между растенията

Стъблоплод от 0,75–1 кг има нужда от място. Растенията се засаждат на 30 см едно от друго в реда. При директна сеитба оставете по едно растение на всеки 30 см. Прореждането се прави постепенно: веднъж, когато растенията са съвсем малки, и още веднъж, когато се различава кое е най-силното. Прореденото не изхвърляйте: младите растения стават за салата.

На по-гъста схема стъблоплодите остават по-дребни и по-неравни. При засаждане на разсад не заравяйте основата по-дълбоко, отколкото е била в кофичката. Стъблоплодът се образува над почвата и ако е засипан, се развива деформиран.

Почва и вода

Алабашът иска плодородна, рохкава почва с много органика и равномерна влага. Внесете компост или угнил оборски тор преди засаждането. Поливайте редовно, особено когато стъблоплодът започне да наедрява. Почвата не бива да изсъхва и през последните седмици преди беритбата.

Неравномерното поливане е най-честата причина за напукване на алабаша. След суха седмица обилният дъжд или поливане кара плода да наедрее рязко и кората се цепи. Тънък слой слама в основата изравнява влагата между поливките.

Неприятели от семейството на зелето

Алабашът има същите неприятели като зелето:

• Земни бълхи — надупчват младите листа като сито в сухите и топли дни. Агрил веднага след засаждането ги спира.
• Зелева муха — ларвите ѝ прояждат корените на току-що засадения разсад и растенията увяхват. Пак помага агрилът, поставен рано.
• Гъсеници на зелевата пеперуда — изяждат листата през лятото. Обръщайте листата и търсете яйца и малки гъсеници.

Сменяйте мястото всяка година: алабашът се връща в леха с кръстоцветни — зеле, карфиол, броколи, ряпа — едва след 3–4 сезона.

Разсад или директна сеитба

Алабашът се отглежда и по двата начина. Разсадът печели време — при ранната сеитба растенията тръгват в лехата вече с 4–5 листа и изпреварват плевелите. Директната сеитба спестява работа и е удобна за късния срок през май – юни, когато земята е затоплена и поникването е бързо. При нея растенията не изпитват стрес от пресаждането и растат без прекъсване.

Алабашът и есенните студове

Алабашът понася леки есенни слани, а късните сортове като Гигант често остават в лехата до първите по-сериозни застудявания. Студът дори подсилва сладостта на вътрешността. При прогноза за силен мраз обаче оберете всички плодове — замръзналият стъблоплод омеква и не се съхранява.

Беритба

Берете, когато стъблоплодът е достигнал размера си — 0,75–1 кг. Отрежете растението под плода, при почвата. Ако берете за съхранение, оставете късо парче от стъблото и няколко сантиметра от дръжките на листата.

Продължително съхранение

Гигант е много подходящ за продължително съхранение. Отрежете листата, без да нараните кората, и подредете плодовете в хладно и влажно помещение — мазе или изба. В касетка с леко навлажнен пясък стъблоплодите запазват свежестта си седмици наред. Проверявайте ги периодично и използвайте първо тези с наранявания.

Замразяване

Обелете алабаша, нарежете го на кубчета или пръчици и бланширайте 1–2 минути във вряща вода. Охладете ги бързо в ледена вода, отцедете ги добре и ги приберете във фризера в пликове. Замразеният алабаш е за супи, яхнии и задушени зеленчуци.

В кухнята

• Сурова салата — настърган алабаш с моркови, ябълка и лимонов сок.
• Тънки резени — със зехтин, сол и пресни подправки, като карпачо.
• Пълнен алабаш — издълбан и пълнен с кайма или ориз, задушен във фурната.
• Задушен с масло — кубчета алабаш, задушени до мекота с малко вода, масло и копър.
• В супа — с картофи и моркови, с кремообразна консистенция след пасиране.

Младите листа на алабаша също се ядат — нарязани и задушени като спанак.

Чести грешки

1. Сеитба в почва под 8 °C. Бавно и неравномерно поникване.
2. Сгъстени растения. Дребни и деформирани плодове.
3. Неравномерна вода. Напукани стъблоплоди.
4. Засипана основа на растението. Криви плодове.
5. Алабаш след зеле. Натрупани в почвата болести.

Още сортове има в категорията семена на алабаш.