Черна шипка е люта чушка от типа „Джулюнска шипка“: тъмнозелена, лъскава, а при узряване — червена и силно люта. Това е нов български сорт с висок добив. Растенията са високи около 65–75 см и формират многобройни изправени разклонения, по които висят чушките на извити дръжки.
Плодовете са със средно до удължено триъгълна форма, дълги 8–9 см и широки 2–2,5 см в основата. Месести са, с 2–3 камери, и съдържат капсаицин в количество, което ги прави много лютиви. Сортът се отглежда на открито и в полиетиленови оранжерии.
| Тип | Люта чушка, тип „Джулюнска шипка“; нов български сорт |
| Растение | 65–75 см, многобройни изправени разклонения |
| Плод | Висящ, на извита дръжка; триъгълен, 8–9 × 2–2,5 см; месест, 2–3 камери |
| Цвят | Средно до много тъмнозелен, лъскав; червен при узряване |
| Лютивина | Силно люти |
| Добив | Високодобивен сорт |
| Срокове за разсад | 01–15.II отопляема оранжерия · 01–20.III оранжерия · 01–15.IV за открито |
| Изнасяне навън | Когато вече няма слани |
| Разстояния | 60 × 15–25 см под покрив · 70 × 15–25 см на полето |
| Плодове | VII–IX месец, според вида производство |
| Сеитбена норма | 120–180 гр. (на декар) |
| Семена в 1 гр. | 130–150 бр. |
| Разфасовка | 2 гр. (около 260–300 семена) |
Пиперът има два стадия на зрялост и двата са годни за беритба. Техническата зрялост е моментът, в който плодът е достигнал размера си, но още е зелен — при Черна шипка средно до много тъмнозелен, с гланц. Ботаническата зрялост е пълното узряване, когато семената в плода са зрели, а цветът се сменя в червено.
В кухнята двата стадия имат различна работа. Зелената чушка е хрупкава, със свеж, „тревист“ вкус — за прясно и за мариноване. Червената е по-ароматна, със сладникав вкус под лютивината, която се запазва. Тя е суровината за сушене, за лют пипер на прах и за зимнина. Семе за следващата година се взима само от напълно узрели червени плодове.
Черна шипка формира многобройни изправени разклонения. Повече разклонения означават повече възли, а оттам — повече цветове и плодове.
Изправеният хабитус улеснява беритбата: висящите чушки се виждат и се достигат, без да ровите в растението. При пълно натоварване на ветровито място един кол до растението пази разклоненията от пречупване.
Февруарската сеитба е най-взискателна. Семената на пипера покълват бавно и неравномерно в хладно, затова субстратът трябва да е топъл — около 25 °C — до поникването. След това температурата се сваля с няколко градуса, за да не се изтеглят растенията, а светлината става решаваща. През февруари денят е кратък и в много оранжерии е нужно допълнително осветление. Разсадът за ранно производство прекарва в табли и кофички около два – два и половина месеца, преди да бъде засаден, затова пикирането в достатъчно големи кофички е задължително — коренът не бива да се усуче в малкия съд.
Сроковете за сеитба определят кога ще берете:
Колкото по-рано е сеитбата, толкова по-рано идват и първите чушки — плододаването е в периода юли – септември според избраното производство.
В оранжерия се засажда по схема 60/15–25 см — 60 см между редовете, 15–25 см в реда. Това са около 7–11 растения на квадратен метър. На открито междуредието е 70 см, а растенията стоят на 15–25 см — около 6–10 растения на квадратен метър.
Пликът от 2 гр. съдържа 260–300 семена. Ако смятаме по сеитбената норма от 120–180 гр./дка, те стигат за 11–17 м². За люти чушки за семейството обаче са нужни малко растения. Останалите семена пазете на сухо и хладно. Срокът на годност и процентът на кълняемост са отпечатани на гърба на всяка опаковка.
Пиперът иска топла, рохкава почва, която не задържа застояла вода. Изберете най-слънчевото място. Връщайте пипера на същата леха не по-рано от 3–4 години и не го садете след домати, патладжан или картофи — те споделят едни и същи почвени болести.
Една от най-опасните болести по пипера е фитофтората — гъбоподобен организъм, който живее в почвата и атакува корените и основата на стъблото. Растението увяхва внезапно, често в разгара на лятото, а в основата на стъблото се появява тъмно, хлътнало петно. Болестта се развива при преовлажнена почва, застояла вода около стъблото и топло време.
Втората болест на увяхването действа по различен начин. При вертицилийното увяхване долните листа пожълтяват, често първо от едната страна на растението, после увяхват и окапват. Процесът е бавен — седмици, а не дни. Ако срежете стъблото близо до основата, ще видите кафяви точки или ивици в проводящите съдове. Гъбата живее в почвата години наред и няма лечение за болното растение. Единствената защита е профилактиката: сеитбообращение, здрав разсад и махане на болните растения от градината.
Чушките на Черна шипка висят на извити дръжки. Ако ги скубете, ще отчупите и част от клонката с бъдещите цветове. Режете с ножица, като оставяте къса дръжка на плода. Берете редовно — всяка седмица по време на масовото плододаване. Носете ръкавици: при рязане и допир с наранени плодове капсаицинът попада по пръстите.
Освен за прясна консумация и консервиране, узрелите червени люти чушки могат да се изсушат за домашен лют червен пипер. Месестите плодове съхнат бавно, затова ги разрежете и сушете във фурна или сушилня:
Работете с ръкавици и не отваряйте капака на мелачката веднага — финият прах пари очите и носа.
Една-две червени Черни шипки, изпечени заедно с капията, дават люта лютеница. Зелените пък стават за мариноване в оцет с чесън и за смесена туршия.
Сравнете Черна шипка с другите сортове в категорията семена на люти чушки.
| Семена | |
| Височина на растението | 40 - 70 см |
| Дълговечност | Едногодишно растение |
| Зимоустойчивост | Незимоустойчиво растение |
| Кога се засява | Февруари, Март, Април |
| Място на отглеждане | Отглеждане на закрито, Отглеждане на открито |
| Начин на засяване | Отглеждане чрез разсад |
| Необходимост от опора | Отглеждане без конструкция |
| Необходимост от светлина | Светлолюбив вид |
| Нужда от поливане | Умерено поливане |
| Особености на растението | Директни сортове |
| Предназначение на плода/цвета | Прясна консумация, Консервиране |
| Цвят на плода/цвета | Зелен, Червен цвят |
| Цъфтеж/Беритба | Юни, Юли, Август, Септември |