Семена на карфиол Снежна топка с плътна бяла глава

Снежна топка е карфиол с бяла, плътна, средно едра глава с нежна структура и добив 2–4 тона от декар. Сортът е за пролетно и за есенно производство. Вегетационният му период е 100–110 дни. Отглежда се разсадно, в редове.

За ранно производство семената отиват в таблите през януари, а разсадът — на полето през април. За късно — сеитба през май и засаждане през юни – юли. Схемата на засаждане е 60/45–50 см. Пакетът съдържа 3 гр. семена — около 840.

Снежна топка накратко

Главата е съцветие

Бялата глава на карфиола не е плод и не е листна глава като при зелето. Тя е плътно струпано съцветие — хиляди недоразвити цветни пъпки на къси, месести дръжки. Затова карфиолът е толкова чувствителен към условията: ако растението бъде стресирано или времето стане горещо, съцветието започва да се разтваря към цъфтеж. Главата се разхлабва, става зърнеста или пуска зелени листенца между розичките.

Плътната, бяла глава с нежна структура — каквато дава Снежна топка — се получава при равномерен растеж, без прекъсвания. Затова при беритбата преценката е по плътност, а не по размер.

Колко карфиол от един декар и от една леха

При схема 60/45–50 см на декар се засаждат около 3 300–3 700 растения. Добивът от 2–4 тона на декар означава средно около 0,5–1,2 кг на глава — средно едрата глава на сорта.

За домашна градина: в леха с ширина 1,2 м и дължина 3 м се побират 12–14 растения — около 7–16 кг карфиол за сезона. В пакета от 3 гр. има около 840 семена — многократно повече от нужните за една леха от 12–14 растения. Разделете семената между пролетното и есенното производство.

Пролетно производство: януарски разсад

За ранно производство таблите се засяват през януари, на закрито. Семената се покриват с тънък слой субстрат, около сантиметър. Карфиоловият разсад расте здрав на светло и хладно — около 15–18 °C през деня; в топла и тъмна стая стъблата му се издължават и полягат. Когато се появи първият същински лист, всяко растение се премества в собствена клетка.

Засадете на открито през април. Важно е разсадът да не престоява в кофичките. Прерасъл разсад, който е бил гладен или е изсъхвал, често образува малки, преждевременни главички с размер на копче — растението „решава“, че е време да цъфти, преди да е изградило листа.

Есенно производство: майски разсад

За късно производство разсадът се сее през май и се засажда през юни – юли. Растенията изграждат листата си през лятото, а главите се оформят в хладното време през септември – октомври. Есенният карфиол обикновено е по-лесен: хладните нощи са идеални за плътна, бяла глава.

Майският разсад расте в жегата. Пазете го от земните бълхи с агрил или мрежа и поливайте редовно. Засаждайте растенията на мястото, когато имат 4–6 истински листа — следобед, а през първите дни ги засенчвайте.

Пролет или есен

Снежна топка се отглежда и в двата срока, но условията са различни. Пролетната реколта е по-ранна, но главите се оформят, когато денят е дълъг и температурите растат — рискът от разхлабване е по-голям и всяка седмица закъснение се усеща. Есенната реколта зрее в хладно време, по-бавно и по-равномерно. Ако отглеждате карфиол за първи път, започнете с есенното производство.

Вода без прекъсване

Карфиолът е от най-взискателните към водата култури в семейството на зелето. Засушаване дори за няколко дни, особено когато главата започва да се образува, води до дребни и разхлабени глави. Поливайте редовно и дълбоко, по възможност капково. Мулчът от слама или трева пази влагата и хладината на почвата.

Почва, бор и молибден

Карфиолът иска плодородна, богата на органика почва с неутрална реакция. Два микроелемента имат особено значение:

• Бор — при недостиг стъблото става кухо, а главата получава кафеникави, воднисти петна. Среща се най-често на леки, бедни или силно варовити почви.
• Молибден — при недостиг в кисели почви листата се стесняват и деформират. Варуването на киселите почви предпазва от този проблем.

Комплексните торове за зеленчуци с микроелементи обикновено покриват нуждите на растенията.

Как да запазите главата бяла

На пряко слънце бялата глава пожълтява, а вкусът ѝ става по-груб. Когато главата стигне размер на яйце, пречупете или завържете няколко от вътрешните листа над нея. Така листата я засенчват като шапка. Този стар градинарски похват се нарича избелване. Проверявайте главата през няколко дни — под листата тя расте незабелязано. При есенното производство завързаните листа пазят главата и от първите слани.

Кога да берете

Берете, когато главата е достигнала пълния си размер, но е все още плътна и гладка, а розичките са плътно прилепени. Не чакайте да „порасне още малко“: в топло време главата се разхлабва за няколко дни. Отрежете я с остър нож с няколко обвиващи листа, които я пазят до кухнята.

Гъсеници и охлюви

Карфиолът споделя неприятелите на зелето. През лятото гъсениците на зелевата пеперуда и зелевата нощенка ядат листата, а някои проникват и в самата глава. Оглеждайте долната страна на листата и махайте яйцата и младите гъсеници. В есенните влажни нощи охлювите се крият между обвиващите листа. Събирайте ги вечер и поставяйте капани около лехата.

„Зеле с висше образование“

Марк Твен нарича карфиола „зеле с висше образование“. Шегата е точна: карфиолът е от същия вид като зелето, но селекцията през вековете го превръща в изискан зеленчук с нежна бяла глава. Произходът му е от Източното Средиземноморие, откъдето се разпространява в Италия и останалата част на Европа.

Съхранение и кухня

Пресният карфиол се пази в хладилника няколко дни, в плик. За фризера разделете главата на розички, бланширайте ги 2–3 минути, охладете ги и ги замразете на порции.

• Карфиол на фурна — розички със зехтин, чесън и подправки, запечени до златисто.
• Панирани розички — сварени до полуготовност и изпържени в яйце и галета.
• Крем супа — пасиран карфиол с картоф и малко масло.
• Сурово — тънки розички в салата с кисело мляко и копър.
• Туршия — розички в смесена туршия с моркови и чушки.

Чести грешки

1. Прерасъл разсад. Малки главички като копчета.
2. Засушаване при образуването на главата. Дребни, разхлабени глави.
3. Глава на пряко слънце. Пожълтяване и груб вкус.
4. Кисела или бедна почва. Недостиг на молибден и бор.
5. Закъсняла беритба. Разпаднала се, зърнеста глава.

Отзад на опаковката е отбелязано докога са годни семената и какъв е процентът им на кълняемост. Още сортове ще откриете в категорията семена на карфиол.