Семена на червено-бели продълговати репички Френска закуска

Френска закуска е репичка, която се познава от пръв поглед: продълговата, цилиндрична, червена отгоре и бяла отдолу. Кореноплодите са средно едри, а двуцветното оцветяване ги прави украса за всяка салата и чиния с мезета. Сортът е за ранно и за есенно полско производство.

Семената се пускат направо в лехата — през февруари и март за пролетна реколта — и не се пикират. Беритбата е през април и май. Редовете са на 10–15 см един от друг, а сеитбената норма е 2 кг на декар. В един грам има около 150 семена, а пакетът е 10 гр.

Френска закуска накратко

Защо „Френска закуска“

Продълговатите червено-бели репички са стар френски тип. Във Франция и до днес ги ядат по традиция сурови — с филия хляб, масло и щипка сол. Смята се, че оттам идва и името на този тип репички. Простото съчетание показва това, заради което репичката се цени: свеж, леко лютив вкус и хрупкава консистенция.

Цилиндричната форма има и практическо предимство: репичката се реже на равни кръгчета или надлъжно на четвъртинки и изглежда красиво върху плато.

Сеитба през февруари и март

Репичката обича хладното време. Семената покълват при ниски температури, а растенията растат бързо в хладната пролет. Затова за репичките пролетта започва още в края на зимата — през февруари и март, в първите дни, в които лехата е достатъчно суха за работа.

• Директно в лехата. Репичките не се пикират и не се отглеждат от разсад.
• Плитко. Семената се покриват с 1–1,5 см ситна, рохкава почва.
• В редове на 10–15 см. Тесните междуредия позволяват много репички на малка площ.
• Притиснете и полейте. Добрият контакт с почвата ускорява поникването.

Колко репички от 10 грама

В пакета има около 1 500 семена. Нормата от 2 кг на декар означава 2 гр. на квадратен метър — значи пакетът засява около 5 м². Едно семейство обаче рядко изяжда 5 м² репички наведнъж. Затова разделете пакета на 4–5 сеитби през 10–14 дни. Така ще имате пресни репички седмици наред, вместо всички да узреят и да прераснат в една и съща седмица.

Прореждане: мястото решава формата

Цилиндричната репичка има нужда от място, за да оформи правилен корен. Когато растенията развият първия истински лист, проредете ги на 3–5 см в реда. При сгъстен посев кореноплодите остават тънки, изкривяват се и вместо репички получавате листа. Изскубнатите млади растения не изхвърляйте — те стават за салата.

Почва и вода

Репичката иска лека, рохкава почва без камъни и бучки. В тежка, уплътнена почва продълговатите кореноплоди се деформират. Ако почвата ви е такава, сейте в повдигната леха или примесете пясък и компост. Пресният оборски тор не е за репичките — от него растат листа вместо корени, а кореноплодите се разклоняват. По-добре сейте в леха, наторена за предишната култура.

Поливайте равномерно. При засушаване репичките стават люти и жилави, а при рязко поливане след суша — се напукват. Равномерната влага дава сочна, хрупкава репичка с мек вкус.

Защо репичките стават кухи

Репичката е готова за беритба за кратко. Ако остане в почвата твърде дълго, вътрешността ѝ става гъбеста и куха, а вкусът — остър. Колкото по-топло е, толкова по-бързо става това. Затова берете навреме и сейте на малки порции.

Има и втора причина: дългият ден и жегата карат растението да пусне цветоносно стъбло. Тогава коренът спира да наедрява и загрубява. Ето защо репичките се сеят напролет и наесен, а не в разгара на лятото.

Есенно производство

Сортът е подходящ и за есенно полско производство. Когато жегите отминат и денят започне да намалява, репичките отново растат бързо и остават сочни. За есенна реколта се сее в последните седмици на лятото и в началото на септември, а беритбата продължава, докато времето позволява. Есенните репички често са по-сочни и по-малко люти от пролетните, защото растат във все по-хладно време.

Земни бълхи

Най-честият неприятел по репичките са земните бълхи — дребни подскачащи бръмбарчета, които прояждат ситни дупчици в листата. При силно нападение младите растения изостават и кореноплодите остават дребни. Покрийте лехата с агрил веднага след сеитбата и поливайте редовно — бълхите обичат сухата почва.

Беритба

Берете, когато кореноплодите са достигнали средна едрина и червено-бялото оцветяване е ясно. Вадете ги, като хващате растението ниско, при основата на листата. Отрежете листата на 1–2 см над корена — така репичките остават свежи по-дълго. Най-вкусни са репичките, извадени сутрин, когато са хладни и стегнати.

В хладилника репичките без листа се пазят около седмица. С листата увяхват по-бързо, защото листата изтеглят влагата от корена.

Репички на балкона

Френска закуска се отглежда и в сандъче или широка саксия на балкона. Изберете съд с дълбочина поне 15 см — продълговатите корени имат нужда от място надолу — и рохкав субстрат. Сейте на редове и проредете, както в лехата. В съд почвата изсъхва бързо, затова поливайте често и на малко, за да не стават репичките люти. Поставете сандъчето на светло място, но в жегите го дръжте на полусянка.

Репичката като маркер

Старите градинари смесват няколко семена репички в редовете на моркова и магданоза. Репичките поникват за дни и очертават реда, докато бавните култури още не са се показали. Така плевенето е по-лесно, а репичките се вадят, преди да пречат на съседите си.

Шушулките също се ядат

Ако забравите няколко растения в лехата, те ще цъфнат и ще образуват зелени шушулки. Младите, още меки шушулки са ядливи — хрупкави и леко лютиви, подобно на самата репичка. Слагат се в салата, мариноват се или се запържват за кратко в тиган.

Не изхвърляйте листата

Младите листа на репичките са ядливи. Измийте ги добре и ги добавете в зелена супа, задушете ги с чесън или ги смелете на песто със зехтин и орехи. Вкусът им е леко лютив и свеж.

Идеи за масата

• По френски — цели репички с масло, морска сол и пресен хляб.
• В салата — на тънки кръгчета със зелена салата, пресен лук и кисело мляко.
• Мариновани — разрязани надлъжно, в оцет с малко захар и сол, готови за няколко часа.
• Печени — разполовени и запечени със зехтин, при което лютивината омеква.

Чести грешки

1. Целият пакет засят наведнъж. Кухи, прераснали репички след седмица.
2. Непрореден посев. Тънки, криви корени.
3. Сеитба в жегата. Стъбло вместо кореноплод.
4. Засушаване. Люти и жилави репички.
5. Пресен оборски тор. Листа и разклонени корени.

Отзад на опаковката са посочени срокът на годност на семената и процентът им на кълняемост. Други сортове ще намерите сред семената на репички.